Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
Най-сетне се решавам и обличам нова червена блузка със секси смъкнатите рамене (на Джемима), черни копринени панталони с престижната марка „DKNY“ (мои собствени, купени само за двадесет и пет лири от магазин за дрехи втора употреба) и сребристи сандали с високи токчета от „Прада“ (на Джемима). А после, в последната минута, дори без да се замислям, грабвам от рафта малка черна чантичка на „Гучи“.
— Изглеждаш страхотно! — възкликва Лиси, докато се въртя пред нея. — Абсолютно потресаващо!
— Не съм ли много натруфена?
— Не, разбира се! Стига де, излизаш на вечеря с мултимилионер, в края на краищата!
— Млъквай! — изписквам нервно и стомахът ми отново се свива от притеснение.
Поглеждам часовника си. Вече е почти осем.
О, Господи! В цялата тази забавна суматоха с меренето на дрехи почти бях забравила за какво всъщност го правя.
Спокойно! Спокойно! Спокойно! Та това е само една най-обикновена вечеря. Нищо специално. Нищо, което да е извън рамките на…
— Божичко! — извиква Лиси откъм прозореца в хола. — Ела да видиш каква страхотна кола е спряла пред нас!
— Какво? Къде? — изтичвам до прозореца с разтуптяно сърце.
Когато поглеждам накъде ми сочи, дъхът ми буквално спира. Пред къщата е спряла огромна луксозна лимузина. Ама наистина огромна! Сребриста, блестяща, подозрително баровска за нашата тясна уличка. Забелязвам, че някои съседи от отсрещната къща също я оглеждат любопитно от прозорците си.
Изведнъж ме обзема панически страх. Какво правя аз всъщност?!? Та това е свят, за който нищо-нищичко не знам. Когато седяхме един до друг в самолета, Джак и аз бяхме двама души на едно и също ниво. Но сега… Виж само в какъв свят живее той… и в какъв живея аз.
— Лиси — прошепвам със свито гърло, — не искам… няма да отида.
— Ще отидеш! — казва Лиси, но си личи, че и тя е уплашена не по-малко от мен.
В следващата секунда звънецът иззвънява и двете подскачаме стреснато.
Имам чувството, че ще повърна от ужас. Добре де, спокойно!
— Здравей — казвам по домофона. — Ей сега слизам.
Оставям слушалката и поглеждам уплашено Лиси.
— Ами… — измънквам с разтреперан глас — …отивам.
— Ема — сграбчва ръцете ми Лиси, — хич и не мисли какви ти ги наприказва Джемима. Просто се отпусни и си прекарай приятно вечерта. — Прегръща ме здраво и добавя: — Звънни ми, ако ти се отдаде възможност, да кажеш как си.
— Добре.
Поглеждам се за последен път в огледалото, отварям вратата и поемам надолу по стълбите.
Джак ме чака пред входа на къщата, облечен със сако и вратовръзка. Усмихва ми се и изведнъж всичките ми страхове се изпаряват. Не е права Джемима. Това изобщо не е битка — аз срещу Джак. По-скоро е танц — аз с Джак.
— Здравей — усмихва ми се топло той. — Изглеждаш прекрасно!
— Благодаря.
Протягам ръка към дръжката на вратата на лимузината, но униформеният шофьор изтичва и я отваря вместо мен.
— Ама че съм глупава! — позасмивам се нервно.
Направо не мога да повярвам, че се качвам в такава кола! Аз, Ема Коригън! Чувствам се като принцеса. Като кинозвезда!
Отпускам се на кожената тапицерия, като се старая да не мисля колко по-различно е усещането, отколкото в която и да било друга кола, в която съм седяла през живота си.
— Добре ли си? — пита Джак.
— Да! Прекрасно! — отговарям с леко писклив и треперещ от вълнение глас.
— Ема, ще бъде забавно. Обещавам — успокоява ме Джак. — Пийна ли си и чашка сладко шери преди срещата?
За Бога, откъде знае, че…
О, нали му го казах в самолета.
— Да, пийнах си — признавам смутено.
— Искаш ли още малко? — предлага ми Джак и отваря барчето, където виждам бутилка от любимото ми шери върху сребърен поднос с две кристални чащи.
— Специално заради мен ли си го взел? — питам невярващо.
— Не, това е любимата ми напитка — отговаря той с толкова комично сериозно изражение, че не издържам и се разсмивам. — Ще ти правя компания — добавя и ми подава едната чаша. — Никога преди не съм го опитвал. — Сипва по един пръст шери в двете чаши, отпива от своята и почти се задавя, когато преглъща. — Ей, ама ти наистина ли го харесваш това нещо?
— Да, страхотно е! Има вкус на… на Коледа!
— Има вкус на… — Джак поклаща озадачено глава. — Дори не искам да ти казвам на какво има вкус. Ще мина на уиски, ако не възразяваш.