Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
Очите на Джемима се присвиват още повече. Често си мисля, че от нея би излязъл чудесен есесовец.
— Надявам се, че няма да отмъкваш нищо от моя гардероб.
— Не, разбира се! — възкликвам възмутено. — Какви ги говориш, Джемима! Та аз си имам свои дрехи, за Бога!
— Хубаво. Е, аз излизам. Приятно прекарване.
Двете с Лиси изчакваме в напрегнато мълчание, докато стъпките на Джемима заглъхнат по коридора и чуем затварянето на входната врата.
— Готово! — възкликвам въодушевено, но Лиси вдига ръка предупредително.
— Чакай!
Замръзваме неподвижно за няколко минути. По едно време чуваме входната врата да се отваря много тихичко.
— Опитва се да ни излови в крачка — прошепва Лиси, после извисява глас и пита: — Кой е? Джемима, ти ли си?
— О, забравих си червилото. — Джемима се появява на прага и зорко оглежда хола.
- Едва ли ще го откриеш тук — подхвърля Лиси невинно.
— Май си права — казва Джемима и повторно оглежда стаята. — Е, тръгвам. Още веднъж приятно прекарване.
Стъпките й отново заглъхват по коридора. Входната врата се затръшва. Двете с Лиси пак замръзваме, напрегнато заслушани.
— Готово! — щраква с пръсти тя след малко. — Да вървим!
Внимателно отлепяме прозрачната лентичка скоч от външната страна на вратата към стаята на Джемима. Лиси драсва лекичко с нокът по боята, за да отбележи точното й място.
— Чакай! Сложила е още една в долния край — спира ме тя, когато вече се каня да отворя вратата.
— Родена си за шпионин — отбелязвам, докато я наблюдавам как внимателно отлепва почти невидимата лентичка скоч.
— Готово — подхвърля Лиси, смръщила съсредоточено вежди. — Но внимавай, положително ни е заложила и други капанчета.
— Вратите на гардероба също са залепени със скоч — отбелязвам, а после вдигам поглед нагоре и възкликвам: — Боже мили!
Посочвам на Лиси закрепената върху гардероба чаша с вода, готова да ни залее в мига, в който отворим вратите му.
— Надута крава! — изсъсква Лиси, докато свалям внимателно чашата. — Онзи ден цяла вечер записвах кой за какво я е търсил но телефона, а тя дори едно благодаря не ми каза.
Лиси ме изчаква да сваля чашата, преди да отвори вратите на гардероба.
— Готово ли е?
— Готово!
Лиси си поема дълбоко дъх и предпазливо отворя гардероба. В същия миг се разнася пронизителен вой на аларма.
— Мамка му! — изругава Лиси и припряно затваря вратите на гардероба. — Мамка й! Как е успяла да я монтира?!?
— Не спира! — само дето не викам от вълнение. — Изключи я! Изключи я!
— Не знам как! Сигурно има специален код!
Двете опипваме трескаво гардероба.
— Не откривам никакъв бутон, ключ или каквото и да било…
Воят на алармата рязко спира. Двете с Лиси се споглеждаме, леко задъхани.
— Всъщност… — обажда се тя след дълга пауза — май беше аларма на кола отвън.
— О! О, да. Може би си права.
Леко поуплашена, Лиси протяга ръка към вратите на гардероба и предпазливо ги отваря. Тишина.
— Добре. Готово — въздъхва тя успокоено.
— Уаууу! — възкликваме и двете в един глас, когато вратите се отварят.
Гардеробът на Джемима прилича на приказна пещера със съкровища. Пълен е с какви ли не новички, блестящи, секси дрехи — грижливо сгънати и подредени по рафтовете или окачени на закачалки, с торбички ароматни сухи цветчета между тях, също като в луксозен бутик. Най-долу са подредени обувките — всеки чифт в съответната му кутия, със залепена отпред полароидна снимка. На кукичките от вътрешната страна на вратите висят коланите. На отделен рафт са грижливо подредени чантите. Доста отдавна не съм заемала нищо от гардероба на Джемима и сега имам чувството, че той е изцяло подновен.
— Тя сигурно отделя поне един час дневно, за да подрежда нещата си — отбелязвам с лека въздишка при мисълта за пълния хаос в собствения ми гардероб.
— Дори повече — подхвърля Лиси презрително. — Виждала съм я. Тотално е вманиачена на тази тема.
Истината е, че гардеробът на Лиси — ако изобщо може да се използва тази дума — е в още по-лошо състояние дори от моя. Защото нейният гардероб всъщност се състои от един стол в стаята й, върху който всичките и дрехи са отрупани на огромна купчина. Лиси твърди, че от сгъването и подреждането им я заболявало глава, пък и било съвършено излишно — щом дрехите са чисти, нищо друго нямало значение.
— И така… — ухилва се Лиси и сваля от закачалката една бяла рокля от блестяща материя. — Как би искала да изглежда мадам тази вечер?
В крайна сметка се отказвам от блестящата бяла рокля. Но след като я премервам, разбира се. Всъщност, двете с Лиси премерваме повечето от тоалетите на Джемима, а после много внимателно ги оставяме обратно по местата им. В един момент откъм улицата отново писва аларма на кола и в първия миг двете с Лиси неволно подскачаме ужасено, но веднага се преструваме, че изобщо не сме се стреснали.