Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Дръпнете се от уреда — нареди той.
Забърза към инкубаторната камера, като прибра едното оръжие. Камерата се отвори със съскане и той видя шестте блестящи сфери, подредени в две редици по три. Бяха тъмночервени като кръв, с блестящи полирани повърхности. И наистина бяха малки, колкото топки за голф.
Изглеждаха съвършени. Съвършени и мощни.
Това не му направи никакво впечатление. Скофийлд просто ги награби и ги напъха в трите специални кутийки „Самсонайт“, които видя наблизо — същите, в които се канеха да ги приберат двамата техници. Бяха специално изработени да побират по две сфери в гнезда от кадифе.
Скофийлд закачи две от кутиите на колана си и вдигна третата с лявата си ръка към Котски и ужасените техници.
— Няма да е зле да се хванете за нещо — каза им и натисна бутона на малък дистанционен детонатор.
Около кулата кипеше трескава дейност.
Двата моста бяха спуснати и бойците на Армията на крадците се втурнаха по тях към по-ниската кула.
Единият оспрей зави около нея и се понесе към висящата над рова цистерна; другият — онзи, който Баба беше надупчил — беше успял да се добере до площадката и беше кацнал, повреденият му двигател още бълваше гъст черен пушек.
Майка и Баба бързаха да се ометат.
Баба закрепи самохвата си към едно от въжетата, водещи назад, точно когато оспреят започна да се спуска към тях и извика:
— Мислиш ли, че твоят човек ще се справи?
Тя хвърли поглед към кулата.
— Ще разберем след две секунди! Давай!
Баба сграбчи самохвата и се понесе нагоре по въжето, а Майка откри огън по оспрея със своята Г36.
Колкото и самоотвержени да бяха усилията й, куршумите рикошираха от летящата машина, която увисна точно пред нея и насочи картечниците си, за да отвърне на огъня.
Ченето на Майка увисна.
— Ох, да си го начукам, мъртва съм…
Баба стигна до ръба на грамадния ров при Зак и Ема, които караха втория камион с бетонобъркачката. Вероник Шампион пристигна секунди по-късно и наби спирачките на току-що откраднат джип.
Видяха как оспреят се обръща срещу Майка.
— Не гледайте — каза Баба. — Няма да ви хареса.
Най-неочаквано последва мощна експлозия.
Отначало бе трудно да се определи откъде идва. Не беше от върха на по-ниската кула, нито откъм оспрея и Майка, мостовете или ръба на рова.
Не, тя избухна — внезапно и мощно — от основата на ниската кула, откъдето тя се издигаше от диска. Именно там Скофийлд беше поставил пластичния експлозив, преди да се качи в асансьора.
Огненото кълбо избухна в северната част на основата, отнесе огромно парче бетон…
… и цялата ниска кула се килна като бавно падащо дърво.
Гледката беше абсолютно невероятна.
Кулата, заедно с остъклената лаборатория на върха, залитна ужасяващо бавно на унищожената си основа, накланяше се на север.
Ужасното рухване завърши със смразяващ, разтърсващ удар на бетон върху бетон — кулата се стовари върху равната горна повърхност на основния диск.
Остъклената лаборатория се блъсна в самия ръб на диска, недалеч от въжетата, държащи Майка и цистерната. Всички прозорци се пръснаха и се разхвърчаха парчета стъкло.
Надигна се облак прах и когато се разсея, кулата лежеше върху диска като змия със смачкана глава — правата допреди малко колона бе натрошена също като стъклената лаборатория в края й.
Зяпнал от купола на командния център, Господарят на анархията не можеше да повярва, че някой в лабораторията би могъл да оцелее при подобно срутване.
„Освен ако не се е подготвил за него“ — помисли си.
И ето че той се появи.
Малка фигура бързо излезе от прекатурената лаборатория и се затича към въжетата, държащи цистерната.
Шейн Скофийлд.
Разбира се, за Скофийлд всичко това не бе така лесно.
След като прибра шестте сфери в малките кутии, той се втурна към южната страна на лабораторията, към вратата на асансьора. По пътя грабна двата дюшека от леглата, притисна ги вертикално към вратата на асансьора и се вкопчи в тях, когато пластичният експлозив в основата на кулата избухна.