Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Както и да го прави онзи шибаняк, няма да издържа още дълго — каза Майка. — Останал ми е само един пълнител.
— И на мен — мрачно се обади Баба.
Скофийлд прехапа устна. Всичко това можеше да свърши само по един начин — и той беше гаден. Без муниции и без възможност да се оттеглят, те се намираха в капана на Армията на крадците. Смъртта от техните ръце нямаше да е бърза и, макар и само за миг, Скофийлд дори си помисли дали да не пръсне главите на хората си; това можеше да се окаже най-хуманната постъпка…
— Как се чувствате, капитане? Патроните привършват, нали? Обхваща ли ви отчаяние? Мислите ли за сделка? Така де, как ще се почувствате, когато хората ви останат напълно беззащитни и бойците ми атакуват самолета? Боя се, че те не са от онзи тип момчета, които можеш да заведеш у дома и да ги запознаеш с майка си. Много са пламенни в своя фанатизъм, понякога прекалено пламенни. Истински деца на анархията са, а аз съм техен господар и наставник. Разбира се, можете благородно да убиете хората си — да ги подредите в редица, да се усмихнете мило и да пръснете главите им, за да бъде смъртта им бърза. Позволете да ви уверя, че подобна смърт ще е много по-добра от онази, която ще им осигуря аз.
Шампион също чуваше Господаря на анархията и погледна тревожно към Скофийлд.
Скофийлд издържа погледа й. Не беше пропуснал да забележи, че Господарят на анархията на практика чете мислите му. Огледа се в търсене на изход, но не откри нищо. Здравата бяха загазили.
— Капитане, идете в кабината на самолета. Включете екрана за видеокомуникация.
Скофийлд отиде в кабината, видя закрепен за таблото екран — модерна добавка към стария самолет — и го включи. Беше като екрана на лаптоп, с малка камера в горната рамка.
На екрана се появи усмихнатото лице на Господаря на анархията.
— Здравейте, капитане. Мисля, че трябва да го направим лице в лице.
— Какво да правим?
— Искам да ви покажа нещо. Това.
Господарят на анархията вдигна нещо, за да попадне в кадър.
Кръвта на Скофийлд се смрази.
Беше сфера от червен уран — още една, седма. Господарят на анархията я държеше между палеца и показалеца си.
Скофийлд посърна. Господарят на анархията видя реакцията му и се ухили злобно.
— Сам виждате, капитане. Изобщо не ми трябват сферите ви.
Мислите на Скофийлд препускаха, опитваше се да подреди всичко това — и изведнъж му просветна: тази допълнителна сфера беше от бункера, за който бе споменал Иванов — онзи дълбоко под основната кула, за която руският предател Котски не би могъл да знае… но за чието съществуване Господарят на анархията явно знаеше.
Лицето на екрана се взираше изпитателно в Скофийлд, сякаш се опитваше да разчете мислите му.
— Струва ми се, капитане, че ние с вас доста си приличаме. Готови сме на всичко, за да постигнем целта си. Вие ще рискувате живота си, за да спасите света, докато аз ще направя същото, за да го унищожа. И двамата подхождаме с много страст към онова, което желаем. Просто всеки от нас желае противното на онова, което прави другият. Именно затова ще ми достави такова голямо удоволствие да ви позволя да видите онова, което ще последва. Ще видя как светът избухва в пламъци. А вие ще видите собственото си поражение.
С тези думи Господарят на анархията се дръпна от камерата…
… и се оказа, че не се намира в командния си център, а навън пред грамадна ракетна установка с шестнайсет колела — класически тъпонос ракетен носител с една руска балистична ракета със среден обсег СС-23.
Господарят на анархията подаде сферата от червен уран на двама свои подчинени и те я поставиха в капсула и я сложиха в чакащата бойна глава. После нагласиха бойната глава на ракетата и тя бавно започна да се издига към небето.
Скофийлд можеше само да гледа безпомощно. Нищо не можеше да направи…
„Чакай.“
Включи радиостанцията си.
— Хлапе? Марио? Стигнахте ли вече до ракетната батарея?
— Току-що стигнахме моста, който води до нея, както беше по план — отговори Хлапето. — Само че този мост се охранява като Форт Нокс. Навсякъде гъмжи от хора. Не можем да стигнем до батареята. Защо?
— Защото те вече са там и всеки момент ще изстрелят ракетата — тъжно рече Скофийлд. — Разполагат с една допълнителна сфера и ще я използват.
Наведе глава.
Вече наистина не можеше да направи нищо, освен да гледа края на света.