Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Колесникът на самолета беше напълно унищожен от снаряда и цялото ускорение на машината беше изгубено. Смъртно ранен, самолетът поднесе, обърна се наляво и започна да спира малко след средата на пистата.
А когато голямата машина спря напълно, Скофийлд видя всички коли на Армията на крадците да се скупчват около тях като хиени около ранен бивол — двете амфибии отпред и многобройните камиони отзад.
Мисията му, отчаяната и дръзка кражба, беше приключила.
За рекордно кратко време беше успял да мине от остров на остров, да проникне на Дракон с лифта, да се добере до върха на кулата, да открадне сферите, да се измъкне от кулата, като я събори, докато беше в нея, а ето че накрая се бе провалил само на секунди от брега.
Стисна зъби.
— Мамка му.
Положението бързо стана безизходно.
Колите на Армията на крадците се подредиха в широк кръг около осакатения „Антонов“, който бе спрял перпендикулярно на пистата с унищожен колесник и опрял нос в земята.
— Прикривайте входовете! — извика Майка.
Двамата с Баба бързо заеха позиции до двете странични врати на самолета, а Скофийлд се втурна към все още отворената рампа и натисна бутона за затваряне.
Рампата не се затвори.
Един куршум рикошира от стоманената подпора до главата му и той се дръпна назад и извика:
— Рампата не се затваря!
Иванов се появи от кабината.
— Много неща в страната ми не работят. Рампи, врати. Самолетът е много стар.
Изведнъж в ухото на Скофийлд се разнесе познат глас.
— Ох, капитане, бяхте на косъм! — каза Господарят на анархията. — Господи, колко вълнуващо беше! За малко да се измъкнете. Обзалагам се, че от мястото ви се вижда океанът.
— Начукай си го.
Господарят на анархията се изкиска.
— Сферите още са у мен — напомни му Скофийлд.
— Така е, но това не ме тревожи особено. Разбирате ли, положението не е безизходно, макар да прилича на такова. Тъкмо напротив, става въпрос за пълна обсада. Защото вие сте изолирани и с ограничено количество муниции, докато хората ми разполагат с цялото време и огнева мощ на този свят. Не, капитане, сега е време аз да ви го начукам. Мако, прати трима берсерки да покажат на капитан Скофийлд какво могат.
Скофийлд се намръщи. Какво…
Изведнъж трима мъже се отделиха от противника; бяха африканци, всеки с по два калашника, и стреляха като обезумели, докато тичаха към поразения „Антонов“. Лицата им бяха целите в пиърсинг, също като на двамата ненормални самоубийци в лабораторията на Мечия остров.
Куршумите им заваляха по самолета. Някои попаднаха през отвора и Скофийлд трябваше да потърси прикритие зад джипа, преди да вдигне своя МП-7 и да отвърне на огъня. Майка и Шампион се присъединиха към него и започнаха да стрелят.
Първият побъркан се загърчи, но явно беше натъпкан с някакви стимуланти, защото беше улучен най-малко десет пъти, преди тялото му най-сетне да престане да тича напред; накрая Майка го улучи в лицето, главата му се пръсна в червен фонтан и той рухна.
Другите двама обаче все така приближаваха, без да престават да стрелят.
Скофийлд, Шампион и Майка стреляха и стреляха. Изразходваха невероятно количество муниции, за да ги свалят. Вторият побъркан падна, а накрая и третият — почти беше успял да влезе в самолета и рухна по очи в основата на рампата.
Тишина.
Димящи дула.
Скофийлд беше абсолютно потресен. Ако Господарят на анархията разполагаше с още побъркани самоубийци като тези, всичко бе въпрос на…
— Капитане, сигурен съм, че положението вече ви стана ясно. Ще продължа да изпращам берсерки и накрая ще останете без патрони. Разполагам с много такива мъже, които с радост ще се хвърлят към смъртта си заради мен, та дори целта да е само да изразходвате мунициите си. Мако, още трима.
Отново се разнесе боен вик и още трима полудели, надупчени с пиърсинг бойци, се втурнаха по пистата, като стреляха безогледно към самолета. Скофийлд и хората му бяха принудени да свалят и тях.
Майка поклати глава.
— Това е пълна лудница! Все едно съм на стрелбище, в което мишените стрелят по теб! Кой се самоубива по такъв начин, по дяволите?
— И как лидерът им успява да ги накара да го правят? — попита Шампион.
— Наркотици, внушение, мъчения, дявол знае как — отвърна Скофийлд.