Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Спринтира с най-голямата скорост, на която бе способен.
Интериорът на дисковидната кула беше като на офис от 80-те години на миналия век — бежов мокет и кафяви бюра, имитиращи дърво, но за разлика от другите части на острова, които Скофийлд бе посетил, тук бе чисто и поддържано. А също и пусто, като някакво населявано от призраци градче.
Скофийлд се втурна напред, като стреляше с пистолета си наляво и надясно — не към вражески бойци, а към камерите, монтирани под тавана. Те експлодираха сред искри и отломки.
Профуча покрай празни бюра и работни маси, докато не стигна до асансьора, намиращ се — поне така предполагаше — точно под по-ниската кула. Приклекна до вратата, постави нещо на пода до себе си и натисна някакви копчета.
10:59 се превърна в 11:00.
Сферите бяха готови за използване.
Вече официално работеше с време назаем.
Без да пуска пистолета, Скофийлд хвана и своя МП-7. Натисна бутона за повикване и вдигна двете оръжия.
Господарят на анархията се взираше в увисналата на четирите въжета над рова цистерна.
— Ето това е изобретателност — отбеляза той.
Стоящият до него Тифон не се владееше така добре.
— Кула! — извика той в радиостанцията си. — Имаме неканен гост в сградата, идва към вас! Целта му са сферите! Махайте се оттам и вземете сферите!
— Сър, сферите току-що достигнаха работна температура — отвърна му изненадан глас. — В момента отваряме нагревателя и това ще отнеме най-малко две мину…
Тифон се намръщи.
— Тогава кажете на охраната да заеме позиция при асансьора. Ще пратя подкрепления.
Обърна се към малкия шестчленен екип, който се намираше в командния център.
— Веднага отивайте към кулата!
Докато Тифон беснееше, Господарят на анархията включи картината от камерата в кабината на асансьора, който обслужваше лабораторията на по-късата кула.
Черно-белият екран показа как вратата на асансьора се отваря и Господарят на анархията видя Шейн Скофийлд да влиза вътре. В следващия миг Скофийлд насочи своя МП-7 право към него и стреля.
Образът изчезна.
Лабораторията на върха на по-ниската кула бе кръгло помещение с прозорци, които гледаха във всички посоки. От нея се откриваше панорамна гледка към остров Дракон, която се блокираше единствено от сивата бетонна колона на по-високата кула, намираща се недалеч на изток. В центъра на лабораторията имаше компактен модул с кухня, тоалетна, килер и малко спално помещение с две легла. Тук излизаше и асансьорът, единственият начин за достъп до лабораторията.
В самата лаборатория имаше двама техници от Армията на крадците — избрани за тази задача заради инженерния им опит. Освен тях тук беше и Игор Котски, руският учен, допуснал Армията на крадците на острова.
Тримата стояха пред голяма инкубаторна камера. В нея се намираха шестте уранови сфери, които току-що бяха завършили двайсетчасовия си цикъл на подготовка.
Имаше и трима бойци, обикновени членове на Армията на крадците, които бяха решили, че охраната на лабораторията е лесна задача. Бяха прекарали последните няколко часа в мотаене и пушене.
Сега по заповед на Тифон тримата скочиха и насочиха оръжията си към асансьора.
Мелодичен звън извести пристигането му.
В командния център на кулата Господарят на анархията гледаше военното досие на Шейн Скофийлд. Беше го извикал до картината от камерата, показваща намиращите се в лабораторията, които чакаха напрегнато.
— Капитане — каза Господарят на анархията на снимката на Скофийлд на екрана. — Дори и да се добереш до сферите, как ще успееш да ги измъкнеш от кулата, да не говорим за острова?
Вратата на асансьора се отвори.
Чакащите бойци от Армията на крадците откриха огън. Стените на малката кабина станаха на решето. Никое човешко същество не би могло да оцелее при такава вълна от куршуми.
Стрелбата спря.
Димът се разсея. Кабината беше празна.
Вътре нямаше никого…
А после капакът на пода рязко се отвори и от него се появи Шейн Скофийлд и откри огън със своя МП-7.
Тримата бойци паднаха. Секунди по-късно Скофийлд стоеше пред асансьора с мъртъвците в краката си, насочил оръжия към ужасения Игор Котски и двамата не по-малко ужасени техници от Армията на крадците.