Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Цистерната беше грабнала изцяло вниманието на врага.
Най-вече защото курсът й бе абсолютно невероятен.
Машината не се носеше към някой от спускащите се мостове, осигуряващи достъп през рова до кулата.
Не.
Тя летеше право напред, не по шосе, а по откритото, направо от терминала към кулата — курс, който щеше да свърши при бетонния ръб на ямата.
— Какво правят тези, по дяволите? — викна един от бойците.
В командния център на кулата Господарят на анархията наблюдаваше движещата се към пропастта цистерна.
— Какво прави този, по дяволите? — попита той.
Цистерната набираше скорост и се носеше към ръба.
Намираше се само на двайсет метра от него и още ускоряваше, когато оцелелият оспрей прелетя с грохот над нея, стреляйки с картечниците си.
Куршумите се забиваха в земята навсякъде около камиона, разравяха пръстта зад него, подпалваха дирята от дизел.
Разлятото гориво оживя и изригна като дълга стена от пламък зад носещия се с пълна скорост камион!
Скофийлд видя пламъците в огледалото.
— Сякаш не беше достатъчно лудо — промърмори и продължи да кара към ръба. — Майко! Баба! Готови ли сте?
— Готови отпред! — извика Майка.
— Готови отзад! — изрева Баба.
— Моля те, Господи, дано проработи… — прошепна Скофийлд, натисна газта до дупка и цистерната стигна ръба и полетя във въздуха.
Цистерната полетя от ръба на кръглата пропаст; ниският бетонен бордюр по края повдигна предницата й.
Щом гумите се откъснаха от земята, Баба изстреля двете си куки назад към ръба на рова. Със силно туп двата оформени като свредели върха се забиха дълбоко в бетона и се захванаха. Въжетата се развиха бързо, а Баба бързо прокара изстрелващото устройство под стоманените скоби.
В същото време Майка чакаше, приклекнала в предния край на камиона. Чакаше… чакаше… и чакаше… камионът да стигне колкото се може по-напред. После, когато предницата се наклони надолу, изстреля двете куки на своето устройство (което бе заела от Шампион), но напред, към кулата с диска.
Френските куки излетяха във въздуха, следвани от въжетата си, и се забиха в дебелия бетон на диска, точно над прозорците на средното ниво. Тогава Майка също прокара изстрелващото устройство под стоманените скоби по горната част на цистерната и се задържа с всички сили, очаквайки тласъка.
Той дойде толкова рязко, че стомахът й се преобърна.
Летящият във въздуха камион изведнъж спря и се разтресе.
Крайният резултат от двете координирани изстрелвания беше невероятен — камионът не падна в пропастта.
Вместо това, когато полетя надолу по естествената си крива, четирите въжета — две отпред и две отзад — се опънаха и камионът увисна на тях като на въжен мост над планинска клисура, насред бездната!
Гледката беше напълно безумна.
Тежаща тон и половина цистерна, увиснала насред нищото, подобно на уловена в паяжина муха, задържана от четири въжета между външния ръб на ямата и колосалната кула, на зашеметяващите шейсет метра над дъното на ямата, с малките фигури на Баба и Майка отгоре и…
… без да губи нито миг, Шейн Скофийлд изскочи от кабината на камиона и с бързи движения закрепи моторизирания самохват на Шампион към едното от опънатите към кулата въжета.
Моторът забръмча, понесе го нагоре с огромна скорост и след секунди той се озова при прозорците на второто ниво на диска — където извади своя „Дезърт Игъл“ и откри огън по стъклото.
Прозорецът се пръсна и Скофийлд използва инерцията, за да се прехвърли през него.
И се озова вътре.
Погледна си часовника.
10:57.
Оставаха му три минути.
Втурна се навътре в кулата.
В стремежа си да прекъсне достъпа до кулата Господарят на анархията беше вдигнал двата моста — и сега, както се беше надявал Скофийлд, тази заповед работеше срещу него.
Сега повечето хора на Господаря не можеха да стигнат до кулата, докато не спуснат мостовете; по-голямата част от Армията на крадците се намираше от другата страна на рова, заела стандартни отбранителни позиции.
Спускането на моста щеше да отнеме време, може би около минута, а това означаваше, че Скофийлд може да използва безценните шейсет секунди, за да мине през много по-малобройния противник в самата кула и да се добере до по-ниската кула и лабораторията, в която се намираха сферите.