Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
След взрива кулата започна да пада на север и той през цялото време остана в южната й страна. Когато лабораторията се блъсна в диска и всички прозорци се пръснаха едновременно, тялото на Скофийлд се лепна върху дюшеците, които донякъде омекотиха удара. Отгоре му се посипаха парчета стъкло, но изкара късмет и не беше улучен от нищо по-тежко.
Беше зашеметен и замаян, което бе много по-добре от онова, което можеше да се каже за двамата техници, които бяха смазани под лабораторията. Съдбата на руснака Котски бе още по-лоша. При падането тялото му беше изхвърлено и Скофийлд за последен път го видя как излита през прозорците с писък, за да намери смъртта си на дъното на бетонната яма.
На Скофийлд не му пукаше.
Не можеше да спре. Трябваше да продължи да се движи.
Целият в прах, той забърза навън и отново се озова на арктическия студ.
Колкото до Майка, зрелищното рухване на кулата спаси живота й.
Кулата се разби точно над увисналия оспрей, което накара пилота Риба чук да предприеме избягваща маневра и рязко да се дръпне настрани. Навсякъде около Майка и оспрея блъвна облак прах, който я скри за няколко скъпоценни мига.
Майка чу рева на перките, когато оспреят се дръпна настрани. Щеше да се върне след секунди…
Внезапно тупване я накара да се обърне и тя видя Плашилото върху цистерната, с две кутии на колана и трета в ръката. Току-що се бе спуснал по въжето от ръба на диска с помощта на самохвата.
— Господи, това е най-лудата кражба, която съм виждала! — викна Майка.
— Отчаянието има предимство пред стила, Майко. — Скофийлд забърза към задната част на цистерната и към двете въжета, които вървяха нагоре към ръба на рова.
— Но защо ти трябваше да унищожаваш всичко? — извика тя.
— Още не съм унищожил всичко. По-бързо, още не сме приключили! Насам!
И посегна към въжето отзад.
— Не си взел самохвата! — извика Майка.
— Този път няма да го ползваме! Дръж се за мен!
Майка знаеше кога не бива да спори, така че просто хвана здраво Плашилото през кръста. Точно тогава прашният облак се разсея и оспреят се материализира зад тях, увиснал във въздуха, с готови за стрелба картечници.
— Плашило!
— Дръж се! — Със свободната си ръка Скофийлд грабна изстрелващото устройство, което Баба беше увил около скобата и…
… натисна бутона за развиване.
Макарата се разви съвсем малко и резултатът бе незабавен — изстрелващото устройство се освободи от скобата.
Което означаваше, че цистерната вече не виси между ръба и кулата. Скофийлд и Майка се понесоха на север, увиснали на въжетата на куката, докато цистерната, все още захваната за другите две въжета, закрепени за основната кула, полетя на юг и се блъсна в дясното крило на увисналия оспрей!
Оспреят се люшна като получил кроше боксьор. Камионът разби крилото му и машината полетя надолу, като се въртеше неуправляемо. Рухна на дъното на ямата и избухна зрелищно.
Полетът на Скофийлд и Майка пък завърши със сблъсък в бетонната стена на ямата. Отскочиха от нея, но някак успяха да се задържат.
След това Скофийлд задейства макарата на куката и двамата се понесоха нагоре към ръба, където ги чакаха Зак, Ема, Шампион и Баба с бетонобъркачката и джипа.
— Alors! — възкликна Баба. — Точно по такива мисии си падам!
— Мътните да ме вземат, пич — промълви Зак, загледан в разрухата около тях.
Скофийлд не спря нито за миг. Качи се на задната седалка на джипа с Баба и хвърли магнитната кука на Шампион.
— Карай! Още не сме приключили. Трябва да стигнем до брега и да изхвърлим сферите в океана.
— Не можем ли просто да ги хвърлим от терминала? — попита Зак.
— Заливът е твърде плитък. Водолазите им лесно ще ги намерят. Трябва да ги хвърлим в по-дълбоки води…
Прекъсна го стрелба.
Четири пълни с неприятели камиона се носеха към тях по двата моста.
— Майко! — извика Скофийлд. — Сядай зад волана на бетонобъркачката и води! Ще ни пробиеш път! Карай към пистата! Да се надяваме, че Иванов ни е намерил самолет!
Полетяха към пистата.
Самолетната писта се намираше в ниска равнина западно от основния комплекс.
Стигането до нея означаваше спускане по стръмно асфалтово шосе около северозападната страна на кратера с главната кула.