Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Остров Дракон
10:42
18 минути до крайния срок
Щом кабината спря до платформата на горния терминал на остров Дракон, Скофийлд изхвърча от нея с пълна скорост.
Озова се до Бърти при вратата — навреме, за да види как двата вражески камиона набиват едновременно спирачки на двайсет метра от тях. Основната кула се извисяваше в небето пред него. С бялата си повърхност имаше футуристичен, внушителен и непристъпен вид.
— Бърти, прикривай ни — каза той. — Дръж тази позиция, докато имаш патрони.
— Да, капитан Скофийлд.
Бойците от Армията на крадците започнаха да се изсипват от камионите. Бърти откри огън и те се метнаха зад най-близките прикрития.
Докато малкият робот държеше входа, Скофийлд поведе останалите на запад към гаража, за който беше споменал Иванов. Блъсна вратата и се озова в сумрачно помещение, в което бяха паркирани два камиона. Първият беше среден по размери, с ръждива цилиндрична цистерна. По задната част и по гърба на цистерната имаше железни скоби. Вторият камион, който бе паркиран отзад, беше компактна бетонобъркачка с въртящ се барабан.
Скофийлд посочи първия камион.
— Майко, Баба. Качвайте се на цистерната. Майко, включи двигателя. Всички останали: когато излезем оттук и привлечем вниманието им, бягайте колкото се може по-бързо към определените ви позиции.
Останалите — Шампион, Иванов, Хлапето, Марио, Зак и Ема — кимнаха.
Скофийлд ги изгледа един по един.
— Ако номерът не мине, Майка, Баба и аз няма да излезем живи, така че ще трябва да измислите нещо сами. Успех. Или ще се видим по-късно, или оттатък.
Зад тях двигателят на цистерната оживя.
— Капитане. — Баба гледаше уреда отстрани на цистерната. — Вътре все още има гориво. Предвид плана, няма да е зле да го източим. Така ще сме по-леки.
— Източвай.
Баба завъртя крана на гърба на цистерната и по пода плисна дизел.
Скофийлд се качи на мястото на шофьора, а Майка и Баба се покатериха по скобите върху цистерната с готови за стрелба оръжия.
— Отворете вратата — нареди Скофийлд.
Иванов натисна някакво копче и вратата на гаража запълзя нагоре. В помещението нахлу дневна светлина.
Скофийлд даде газ и с рев потегли навън, към битката.
Докато цистерната на Скофийлд набираше скорост, Зак се обърна да провери Бърти при входа на терминала.
Малкият робот стреляше през отворената врата. Вражеските куршуми отскачаха от него, без да му причинят вреда.
— Хайде, Зак — задърпа го Ема. — Трябва да заемем позиция. Бърти ще се оправи тук.
Точно в този момент обаче изстрелян от гранатомет снаряд улучи входа.
Около малкия робот избухна огнено кълбо, погълна го и миг по-късно Бърти бе запратен назад във въздуха с огромна скорост.
Плъзна се по терминала и се удари в отсрещната стена, на няколко стъпки от зейналия отвор, през който беше влязла кабината; от него се разкриваше гледка към северния залив и островчетата, както и към стометровата пропаст.
Бърти лежеше на една страна и изглеждаше зашеметен и объркан, сякаш един робот може да се чувства по такъв начин. Дебелите му гуми се въртяха, но нямаше за какво да се захванат.
— Не! — извика Зак, но след миг Бърти успя се изправи. Изглеждаше съвсем наред…
… но точно тогава първият от неприятелите нахлу в терминала с гранатомет на рамо, коленичи и стреля по Бърти.
Този път роботът нямаше никакъв шанс.
Снарядът полетя към него и се взриви.
Ударната вълна отвя Бърти през отвора в северната стена на терминала, направо към бездната.
С пронизителен писък Бърти изчезна от погледа на Зак, полетя в стометровата пропаст и падна в ледените води на залива с тих плясък. Участието му в тази битка вече наистина беше приключило.
Внезапната поява на цистерната на Скофийлд от гаража до западната страна на терминала свари останалите бойци на Армията на крадците неподготвени.
Цистерната, с приклекналите отгоре й Майка и Баба, се понесе право към кръглата пропаст с основната кула, като оставяше след себе си следа от нафта.
Противниците вдигнаха оръжията си, но Майка и Баба откриха ожесточен огън и половината от тях изпопадаха. Останалите потърсиха прикритие — и не видяха как другите хора на Скофийлд изскочиха от вратата на гаража.