Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Преследвани от четири камиона на Армията на крадците, двете коли на Скофийлд — бетонобъркачката и джипът — полетяха с безразсъдна скорост по склона. Стрелците на кулите, покрай които минаваха, откриваха огън по тях. Две от гумите на бетонобъркачката бяха улучени и тя полетя почти неуправляемо по тесния път покрай отвесните скали.
Двама противници с джипове се опитаха да ги спрат, като удариха спирачки напречно на пътя, но Майка караше бетонобъркачката като обезумял играч от Националната футболна лига — просто мина право през блокадите и тежкият камион изблъска джиповете: единият излетя през ръба, а другият бе смазан в отвесната скала от другата страна.
Към преследването се присъединиха още бойци от Армията на крадците. Пет, шест, после седем камиона с въоръжени мъже преследваха двете бягащи коли. Скофийлд и Баба стреляха по тях, докато Шампион караше с пълна скорост. Куршумите обсипваха и тях. Случаен изстрел улучи туба с бензин, закрепена в задната част на джипа, и тя се запали.
Скофийлд се дръпна от буйните пламъци и включи радиостанцията си.
— Доктор Иванов! Сферите са у нас и цялата армия е по петите ни! Колите ни са под силен обстрел и не мисля, че ще стигнат до брега. Има ли готов за излитане самолет?
— Да, капитане! — отвърна гласът на Иванов. — Намирам се в един „Антонов-12“ в първия хангар.
— Изкарайте го на пистата! — извика Скофийлд.
— Ами Стрелите? Те ме свалиха миналия път, когато се опитах да избягам оттук!
— Не е нужно да се махаме! Достатъчно е само да стигнем до края на пистата, за да изхвърлим сферите, а вие сте успели да го направите миналия път! А щом сме в самолет, бихме могли дори да се измъкнем!
— Добре…
След трийсет секунди бетонобъркачката с пробити гуми и джипът с горяща задница излязоха от стръмния път на пистата точно когато огромен витлов товарен самолет излезе от първия хангар с ревящи двигатели.
Бе „Антонов“, Ан-12, среден по размери транспортен самолет, способен да превозва 20,5 тона в товарния си отсек — превозни средства или деветдесет бойци в пълно снаряжение. Създаден през 50-те години на миналия век, той бе надежден работен кон, съветски еквивалент на С-130 „Херкулес“; беше известен с характерния си нос — стъклен конус, в който се намираше мястото на мерача.
Големият самолет се завъртя и насочи стъкления си нос на запад. Дългата черна писта продължаваше на километър и половина пред него и завършваше с високи скали. Отляво, успоредно на пистата, течеше широка река, подхранвана от топящия се сняг по висините на острова. Тя също свършваше при скалите като зрелищен стометров водопад.
В края на пистата обаче, носейки се с пълна скорост, за да заемат позиция за стрелба, преди самолетът да излети, се намираха същите две амфибийни зенитни установки „Стрела-1“, които преди седем часа бяха свалили Иванов със стария „Бериев“. Смъртоносните им ракети земя-въздух бяха готови за изстрелване.
Рампата на самолета се спусна и двете коли на Скофийлд се понесоха към нея; бетонобъркачката на Майка бе първа, следвана от горящия джип.
— Вътре сме! — извика Скофийлд по радиото, докато изритваше запалената туба навън. — Давай! Давай!
Двигателите моментално зареваха още по-силно, перките се завъртяха още по-бързо и тежкият самолет бавно започна да набира скорост.
Скофийлд скочи от джипа и се втурна напред и по късата стълба в кабината при Иванов.
Самолетът набираше скорост…
Двете амфибии рязко спряха в края на пистата…
„Трябва само да се издигнем във въздуха — помисли Скофийлд. — Дори да ни улучат и да се разбием, ще мога да пратя сферите на дъното на океана, където никога няма да ги намерят.“
Самолетът вече беше в средата на пистата и почти бе набрал скорост за излитане…
Ракетните установки на амфибиите започнаха да се завъртат към целта си…
— Ще успеем… — прошепна Скофийлд миг преди да зърне един боец от Армията на крадците отдясно на пистата, с гранатомет „Предатор“ на рамо.
Мъжът стреля и на Скофийлд не му остана друго, освен да гледа с ужас как снарядът се насочва към набиращия скорост „Антонов“ и изчезва под носа му.
Колосален гръм разтресе самолета.
Цялата кабина се килна, Скофийлд и Иванов политнаха напред в седалките си и пронизителен писък на метал изпълни въздуха, когато носът на самолета се блъсна в пистата и се понесе по нея, вдигайки искри.