Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Няма защо да се учи. И той е добър - парира я Карин. В гласа и на двете жени се усещаха ясно металните нотки на едва прикрита враждебност.

— Скрит талант тогава. - Тòва се обърна рязко и потупа Бекер по бузата и той неволно се дръпна. - Не ми обръщай внимание, шегувам се... Ооо, колко сме нервни!

Прозвуча звън и Корн измъкна сигналното устройство от джоба си и се взря в дисплея.

— Извинявайте, търсят ме по телефона - заяви той и изчезна бързо в къщата.

— Нищо ново - въздъхна Тòва. - Постоянно изчезва или към болницата, или заради вечните си разговори... Никога не се омъжвай за лекар, Карин.

— Благодаря, смятам да задържа съпруга си.

Тòва се вторачи замислено в Бекер.

— Добра идея - кимна тя одобрително. - Той изглежда забележително стабилен.

Бекер се изсмя.

— Стабилен?

— Да, такъв е - по своему. Разумен, стабилен и верен.

— Кучетата са верни - отвърна невъзмутимо Тòва. - Мъ­жете са верни само между две последователни връзки, и то без да искат.

На предната врата се появи Корн с безжичен телефон в ръка.

— Тебе търсят, Джон.

— Открих те най-сетне - прозвуча гласът на Тий в ухо­то на Бекер. - Благодарение на изключителните ми детектив­ски качества. Пак дискусия на тема „Кости“, а?

— Играхме тенис.

— Тенис? С доктор Корн? Защо не прекарате някой сле­добед в състезание по препъване на възрастни дами на някоя пресечка? Би било по-равностойно.

— В Кламдън няма пресечки - отговори Бекер. - Иг­рахме на двойки.

— Със съпругите? Интригата се задълбочава. Защо ни­кога досега не си ме канил да играем тенис?... Слушай, има ли някаква възможност да отделиш някоя и друга минутка за мен? Изскочи нещо, за което искам да поговорим.

Бекер погледна тримата наоколо, които се правеха, че не следят разговора му. Карин и Тòва изглеждаха така, като че ли едва се сдържат да не си заскубят взаимно косите, а Корн се преструваше толкова усърдно на невинен, че Бекер неволно си помисли: „Сякаш са го засекли с оная му работа в ръка...“

— Добра идея - отвърна той. - Къде да те намеря?

— На улицата пред къщата. Имам червени и сини топки върху колата си, които мога да въртя.

— Смешно място за топки - върна му го Бекер. - А ако завали?... Сигурен ли си, че имаш нужда и от Карин? Редно е поне единият от нас да остане тук, ако е възможно.

— Споменах ли нещо за Карин? Тя е винаги добре дош­ла, но...

— Напълно сигурен ли си, че имаш нужда и от двама ни?

— Хей, какви ги дрънкаш? Говориш за публиката наоко­ло - или?

— Позна.

— Кажи на Корн да ми яде гащите.

Бекер се обърна към Карин.

— Страхувам се, че той има нужда и от двама ни. Съжа­лявам.

— О - възкликна Карин и се престори на разочарована.

Бекер погледна Корн, после Тòва.

— Извинявайте. Какво да се прави - работа.