Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Какво още?
– Просто една идея...
– Какво още?
– Проект за стъклен сал, който двамата с Николай изобретихме.
Свих вежди и погледнах Мал, после и към останалите. Всички изглеждаха не по-малко озадачени от мен.
– Защо ще му е на него стъклен сал?
– Корпусът беше пригоден да вмести лумия.
Махнах нетърпеливо с ръка.
– Какво е лумия?
– Нещо като течен огън.
Вси светии!
– О, Давид! Не може да си го направил!
Течният огън бе едно от творенията на Морозов – лепкава и леснозапалима субстанция, чийто пламък беше почти невъзможно да се угаси. Изобретението се оказало толкова опасно, че Морозов унищожил формулата само часове след нейното създаване.
– Не! – Давид вдигна отбранително ръце. – Не, не. Това е усъвършенстван, по-безопасен вид. При реакцията се произвежда само светлина, не и топлина. Открих я, докато опитвахме да подобрим светлинните бомби срещу ничевие. Идеята се оказа неприложима, но ми хареса и я запазих за... за по-късно. – Той безпомощно сви рамене.
– Значи гори без топлина?
– Просто източник на изкуствена светлина.
– Достатъчно силен, за да държи волкрите далеч?
– Да, но лумия е безполезна за Тъмнейший. Животът ù е съвсем ограничен и трябва слънчева светлина, за да се активира.
– Колко светлина?
– Съвсем малко, точно там беше цялата работа. Така още повече щяхме да увеличим силата ти, също като с чиниите. Но след като в Долината няма никаква светлина...
Протегнах ръце и по стените запълзяха сенки.
Женя изпищя, а Давид отново се сви върху леглото. Толя и Тамар посегнаха към оръжието.
Отпуснах ръце и сенките се скриха. Всички зяпнаха насреща ми.
– Нима владееш такава сила? – прошушна Женя.
– Не. Само незначителна част от нея. – Според Мал я бях присвоила от Тъмнейший. Нищо чудно той също да си бе присвоил нещо от мен.
– Значи така си накарала сенките да танцуват, докато бяхме в Котлето – обади се Толя.
Кимнах.
Тамар тикна пръст в гърдите на Мал.
– Тогава си ни лъгал!
– Просто запазих тайната ù – отговори Мал. – Ти щеше да направиш същото.
Тя скръсти ръце. Толя положи огромната си ръка върху рамото ù. Всички изглеждаха разтревожени, но не колкото трябваше да се очаква.
– Осъзнавате ли какво значи това? – казах. – Ако Тъмнейший притежава дори частица от моята сила...
– Ще може ли да отблъсне волкрите? – попита Женя.
– Не – отвърнах. – Не мисля. – На мен ми трябваше поне една муска, за да призова достатъчно светлина и да прекося безопасно Долината. Естествено, нямаше гаранция, че Тъмнейший не си е присвоил много повече от моята сила след схватката ни в параклиса. Но пък ако наистина можеше да владее светлината, досега да е предприел нещо.
– Това е без значение – окаяно се обади Давид. – Стига му съвсем малко слънчева светлина, за да задейства лумия в Долината.
– И много повече за защита – намеси се Мал. – Поне на един пясъчен сал с Гриша и тежко въоръжени войници...
Тамар поклати глава.
– Това изглежда рисковано дори за Тъмнейший.
Но се намеси Толя, изговаряйки гласно моите собствени мисли:
– Забравяте ничевие.
– Воините сенки срещу волкрите? – ужасена попита Женя.
– Вси светии – изруга Тамар. – Вие на чия страна бихте застанали в тая битка?
– Има обаче един проблем – каза Давид. – Лумия разяжда всичко. Единствено стъклото може да издържи, но това води до нови конструкторски главоблъсканици. Двамата с Николай така и не успяхме да ги разрешим. За нас това беше... просто игра.
Дори Тъмнейший още да не бе разрешил тези проблеми, той скоро щеше да го направи.
„Никъде няма да намериш убежище. Никъде няма да намериш покой.“
Стиснах главата си с ръце.
– Той ще нахлуе в Западна Равка.
А след това никоя държава вече нямаше да посмее да подкрепи мен или Николай.
ГЛАВА 10
ПОЛОВИН ЧАС ПО-КЪСНО седяхме в единия край на масата в столовата с празни стакани пред себе си. Женя предвидливо се беше измъкнала, но Давид остана с обронена над купчина чертежи глава, опитвайки да възстанови по памет проекта за стъкления сал и формулата на лумия. За добро или за зло, аз не вярвах, че той умишлено е помогнал на Тъмнейший. Прегрешението на Давид беше неговата жажда за познание, не за власт.
Останалата част от Чекръка беше пуста и притихнала, повечето войници и отцепниците Гриша още спяха. Въпреки че го измъкнахме от завивките посред нощ, Николай беше успял да се спретне и изглеждаше елегантен дори с маслиненозеления шинел, наметнат върху нощната риза и панталона му. Не отне много време да го въведа в онова, което знаех до момента, и никак не бях изненадана от първия му въпрос, откъснал се от устата.