Падение и подем

Тъмнейший вдигна ръка и ударът Сеч мина през мен. Разтресох се цялата и се върнах в тялото си с леден гърч.

Притиснах ръце срещу гърдите; сърцето ми биеше като чук, все още помнещо острието сянка, преминало през него; въпреки това бях цяла и невредима. Залитайки, станах от леглото, опитах да напипам в тъмното някоя лампа, после се отказах и взех да търся слепешком, докато не открих балтона и ботушите си.

Тамар стоеше на пост пред вратата.

– Къде е стаята на Давид? – попитах.

– Надолу по коридора, там е заедно с Адрик и Харшо.

– Мал и Толя спят ли?

Тя кимна.

– Събуди ги.

Тя се промъкна в стаята на охраната и след секунди Мал и Толя бяха навън – напълно разбудени, както е при войниците, и с вече обути ботуши. Мал дори беше извадил револвера си.

– Това няма да ти трябва – казах. – Поне така си мисля.

За момент се поколебах дали да не пратя да повикат Николай, но после реших, че първо трябва да разбера с какво си имаме работа.

Закрачихме по коридора. Щом стигнахме стаята на Давид, Тамар първо почука, после нахлу вътре. Явно Адрик и Харшо са били прогонени за тази нощ. Сънените Женя и Давид мигаха насреща ни изпод завивките на тесен нар.

Посочих с пръст Давид.

– Обличай се – наредих. – Разполагаш с две минути.

– Ама какво... – понечи Женя.

– Просто го направи.

Излязохме навън да изчакаме.

Мал леко се прокашля.

– Не бих казал, че съм изненадан.

Тамар изсумтя.

– След кратката му реч в оръжейната чак на мен ми се прииска да му налетя.

След малко вратата изскърца и разчорленият босоног Давид ни покани вътре. Женя седеше на нара със скръстени крака, а червените ù къдрици стърчаха във всички посоки.

– Какво е станало? – попита Давид. – Какво не е наред?

– Имам сведение, че Тъмнейший се кани да използва Долината срещу Западна Равка.

– Ами Николай... – понечи да се намеси Тамар.

Вдигнах ръка.

– Искам да разбера дали това е възможно.

Давид поклати глава.

– Невъзможно е да го направи без теб. Нали трябва да влезе в Безморие, ако иска да го разшири.

– Той твърди, че може да го направи. Казва, че си оставил някакви тайни в Малкия дворец.

– Я, чакай малко! – намеси се Женя. – Откъде идва тази информация?

– Имам си източници – отвърнах отсечено. – Какво искаше да каже той, Давид? – Не ми се щеше да повярвам, че той ни е предал, не и умишлено.

Давид свъси вежди.

– Когато бягахме от Ос Олта, там останаха старите ми тетрадки, но те едва ли са опасни за нас.

– Какво има в тях? – попита Тамар.

– Какво ли не – отвърна той, докато чевръстите му пръсти ту усукваха, ту развиваха плата на панталона му. – Проекти за огледални чинии; лещи, които филтрират спектралните вълни, все неща, които не биха му помогнали да влезе в Долината. Но... – Той леко пребледня.