Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
В светлината на огъня сенчестите езера на слепите ù очи сякаш трепкаха и проблясваха.
– Морозов беше ковач, един от най-великите Фабрикатори, живели някога, достигнал самия предел на силата на Гриша, но в същото време беше и обикновен семеен човек с жена. Тя беше отказатся и макар да го обичаше, не разбираше неговото дело.
Спомних си как Тъмнейший говореше за отказатся, неговото предсказание за Мал и как ще се отнасят един ден хората на Равка към мен. От Багра ли беше научил този урок?
– Трябва да ти кажа, че той също я обичаше – продължи Багра. – Или поне аз така мисля. Но нищо не беше способно да го отклони от заниманията му. Той не можеше да овладее жаждата, която го дърпаше напред. В това е проклятието на гришанската сила. Но ти и сама го знаеш, малка светице.
Повече от година преследваха елена в Цибея, две години кръстосваха Костницата, за да търсят морския бич. Нечуван успех за Ковача. Първите две стъпки в неговия грандиозен план. Но когато жена му забременя, двамата се установиха в малко градче, където той можеше да продължи опитите си и да реши кое ще е животното за третата муска.
Имаха съвсем малко пари. Когато успееше да се откъсне от своите изследвания, той си изкарваше хляба като дърводелец, а селяните от време на време идваха при него заради болежките и недъзите си...
– Лечител ли беше? – попитах. – Мислех, че е бил Фабрикатор.
– За Морозов това разделение не важеше. Малцина Гриша бяха обособени в онези дни. Той вярваше, че ако науката е достатъчно малка, всичко е възможно. При него това се случваше често.
„Не сме ли ние всичкото?“
– Съгражданите на Морозов гледаха на него и семейството му с някаква смесица от съжаление и недоверие. Жена му се носеше облечена в дрипи, а детето му... то рядко се показваше. Майка ù я държеше или затворена вкъщи, или я водеше по поляните далеч извън града. Виждаш ли, силата на това момиче пролича много отрано и беше нещо несрещано дотогава. – Багра отпи нова глътка квас. – Тя можеше да призовава мрака.
Думите ù увиснаха в горещия въздух и смисълът им постепенно взе да прониква в мен.
– Ти?! – издишах едва. – Тогава значи Тъмнейший...
– Аз съм дъщеря на Морозов, а Тъмнейший е последният от рода Морозови. – Тя пресуши чашата. – Майка ми се ужасяваше от мен. Сигурна беше, че силата ми е нечестива, плод от експериментите на баща ми. Нищо чудно и да беше права. Когато затънеш в мерзост, резултатът може и да не е това, на което си се надявал. Тя мразеше да ме държи и едва понасяше да е в една стая с мен. Чак когато се роди второто ù дете, успя някак да се посъвземе. Още едно момиченце – този път съвсем нормално като самата нея, миловидно и лишено от сила. Как само се захласваше от сляпа обич по нея майка ми!
Минали бяха години – стотици, може би хиляди. Но аз пак долових болката в гласа ù, жилото на това да се чувстваш непрестанно пренебрегвана и нежелана.
– Баща ми се готвеше да тръгне на лов за жар-птица. Аз бях още малко момиче, но го умолявах да ме вземе със себе си. Опитвах се да му бъда полезна, но успявах единствено да го ядосам и най-накрая той ми забрани да стъпвам в неговата работилница.
Тя удари по масата и аз пак ù напълних чашата.
– Един ден обаче Морозов трябваше да напусне работната си скамейка. Писъците на майка ми го отведоха на пасбището зад къщата ни. Играех си с куклите, а сестра ми скимтеше и хленчеше, ревеше и тропаше с краче, докато майка не настоя да ù дам любимата си играчка – дървен лебед, изработен от баща ни в един от редките моменти, когато ми обръщаше внимание. Имаше така фино изработени криле, че сякаш бяха от пух, а съвършените му ципести крака го държаха над водата. Сестра ми си игра с него не повече от минута и прекърши нежната му шия. Напомням, колкото и да ти се вижда странно, че по онова време аз бях просто дете, едно самотно хлапе, което имаше съвсем малко лични съкровища. – Тя вдигна чашата, но не отпи. – Замахнах срещу сестра си. С удара Сеч. И я разполових.
Отчаяно се опитвах да не си го представям, но образът изникна кристално ясен в съзнанието ми: кално поле, тъмнокосо момиченце, неговата любима играчка, счупена на парчета. Тя е избухнала, както често става при децата. Но не е била обикновено дете.
– Какво стана после? – прошушнах най-накрая.