Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Въпрос на дипломация! – провикна се Тамар.
Надя взе да се превива от смях.
– Западна Равка се обявява в подкрепа на бюста на Призоваващата слънцето!
Опитах да се намръщя строго, но не се удържах и гръмко започнах да се смея.
– Дано поне ви е забавно!
Тамар преметна един шал около раменете на Надя и я привлече за целувка.
– О, в името на вси светии – проточи недоволно Зоя. – Всички ли вече се чифтосахте?
Женя се изкикоти.
– Горе главата! Забелязах, че Стиг те зяпа жално-милно.
– Той е фйерданин – отвърна Зоя. – Те само така гледат. А аз мога и сама да си намеря някой лика-прилика, благодаря!
Започнахме да ровим из пълните с дрехи сандъци, подбирайки рокли, връхни дрехи и бижута, подходящи за пътуването. Николай и тук се беше проявил като стратег. Всяка одежда беше грижливо изработена в нюансите на синьо и златно. Аз лично не бих имала нищо против малко разнообразие, но това пътуване беше представително, не за удоволствие.
Момичетата останаха чак докато лампите взеха да догарят, а аз им бях благодарна, че ми правят компания. Но когато всяка си подбра рокля, а останалите премени бяха грижливо скатани и върнати в сандъците, взеха една по една да пожелават лека нощ.
Прибрах пръстена от масата, усещайки нелепата му тежест в шепата си.
„Синьото рибарче“ скоро щеше да се върне от път и двамата с Николай трябваше да поемем на борда му към Западна Равка. По това време Мал и неговият екип щяха вече да са на път към Сикурзой. Така и трябваше да стане. Аз мразех дворцовия живот, но Мал истински го презираше. За него би било същинско мъчение да ме охранява по време на банкетите в Ос Кърво.
Ако трябва да съм честна, той направо разцъфна, откакто напуснахме Малкия дворец, даже животът под земята му се отрази добре. Превърна се в естествен лидер на останалите и откри нова цел пред себе си. Не мога да кажа, че изглеждаше щастлив, но сигурно с времето и това щеше да се случи – когато мирът настъпеше и пред него се откриеше ново бъдеще.
„Ние ще намерим жар-птица. Ще срещнем в битка Тъмнейший. Може би дори ще победим. Аз ще сложа пръстена на Николай, а Мал ще се премести. Ще заживее живот, какъвто заслужава и какъвто сигурно би имал, ако не бях аз.“ Тогава защо онова острие между ребрата продължаваше да се върти и да ме мъчи?
Отпуснах се върху леглото, през прозореца струеше звездна светлина, а смарагдът лежеше стаен в шепата ми.
Така и не разбрах дали го направих нарочно, случайно ли стана, но нараненото ми сърце подръпна онази невидима нишка. Може пък да съм била твърде уморена, за да устоя на повика. Озовах се в сумрачна стая, вперила поглед в Тъмнейший.
ГЛАВА 9
ТОЙ СЕДЕШЕ на ръба на масата с риза, свита на топка върху коленете, и ръце, вдигнати високо над главата, докато неясният силует на една жена – Лечител от Корпоралки, – оглеждаща кървавата цепка от едната му страна, постепенно се очерта до него. Отначало помислих, че това е лазаретът в Малкия дворец, но помещението беше твърде тъмно и размазано, за да кажа със сигурност.
Опитах да не взимам присърце външния му вид: разчорлената коса, тъмните изпъкналости по гръдния кош. Изглеждаше толкова човешки – обикновено момче, ранено в битка или в приятелска схватка. „Само дето не е момче – напомних си, – а чудовище, което живее от векове и е отнело стотици животи.“
Той стискаше челюсти, докато жената Корпоралник си вършеше работата. Щом раната бе зашита, Тъмнейший я отпрати само с едно махване на ръката. Тя за момент се поколеба, после се отдалечи и се разтвори в мрака.
– Има нещо, което не ми излиза от ума – каза той. Нито поздрав, нито предисловие.
Зачаках.
– В нощта, когато Багра ти каза за моите намерения, нощта, когато ти избяга от Малкия дворец, почувства ли някакво колебание?
– Да.
– А след като напусна, минавало ли ти е през ум да се върнеш?
– Мислила съм за това – признах.
– И въпреки това не го направи.
Знаех, че трябва да си тръгна. Или поне да си държа устата затворена, но бях толкова уморена и ми беше така спокойно да съм тук, с него.
– Не беше само заради онова, което ми каза Багра. Ти ме излъга. Ти ме мамеше. Ти... ме привлече. – „Съблазни ме, накара ме да те желая, накара ме да се съмнявам в собственото си сърце.“
– Имах нужда от твоята преданост, Алина. Исках с мен да те свързва нещо повече от дълг и страх. – Пръстите му опипаха мястото, където доскоро зееше раната. Сега там се виждаше само леко зачервяване. – Носят се слухове, че са те видели с твоя Ланцов.
Приближих, опитвайки да овладея гласа си.
– Къде?