Падение и подем

– Върни му го – каза Зоя. – Разбий му сърцето без капка милост. После аз с радост ще утеша бедния принц. От мен може да излезе чудна царица.

Разсмях се.

– Наистина, стига поне за миг да забравиш лошотията си.

– При такова поощрение може и да ми се получи за минутка, даже две.

Завъртях изразително очи към тавана.

– Това е само пръстен.

Зоя въздъхна и поднесе накита към светлината, така че да засияе в целия си блясък.

– Аз съм наистина лоша – каза тя внезапно. – Толкова народ загина, а на мен най-много ми липсват красивите вещи.

Женя прехапа устни.

– На мен пък ми липсват бадемовите колачета – изтърси тя. – И маслото, а също и вишневото сладко, което готвачката носеше от пазара в Балакирев.

– Аз се затъжих за морето – обади се Тамар. – И за моя хамак на борда на „Волкволни“.

– На мен ми се ще пак да мога да седя край езерото в парка на Малкия дворец – вметна Надя. – И да пия чай, а наоколо всичко да е мирно и тихо.

Зоя заби поглед в ботушите си.

– На мен пък ми се ще да знам какво следва от тук нататък – каза.

– На мен също – признах.

Зоя остави пръстена.

– Ще кажеш ли да?

– Всъщност той не ми предложи.

– Все някога ще го направи.

– Възможно е. Не знам.

Тя изсумтя възмутено.

– Преди малко излъгах. Ето сега те мразя най-силно.

– Това сигурно ще бъде нещо много специално: един Гриша на престола – каза Тамар.

– Тя има право – обади се Женя. – Друго си е да управляваш, не само да служиш на друг.

Те искаха царица Гриша. Мал искаше владетелката да произхожда от простия народ. Ами аз какво исках? Мир за Равка. Някога да мога да заспя в леглото си без страх. И край на ужаса и чувството за вина, с които се събуждах всяка сутрин. Имах и по-стари желания: да ме обичат заради онова, което съм, а не заради способностите ми; да лежа на поляната с момче, преметнало ръка върху мен, и да гледам как вятърът гони облаците. Но това бяха мечтите на обикновено момиче, не на Призоваващата слънцето, нито на една светица.

Зоя подсмръкна и натъкми един кокошник[6] от дребен бисер върху косата си.

– Въпреки всичко съм убедена, че това трябваше да съм аз.

Женя запрати една кадифена пантофка по нея.

– Ще ти се поклоня само ако Давид се изпъчи чисто гол насред Долината на смъртната сянка и започне да пее оперна ария.

– Ти пък защо реши, че ще те искам в двора си?

– Ще ти трябва голям късмет да съм сред твоите придворни. Ела тук. Украшението ти е накриво.

Взех отново пръстена и започнах да го търкалям в дланта си. Все не можех да се реша да си го сложа.

Надя ме бутна с рамо.

– Има и по-лоши неща от един принц.

– Така си е.

– Но има и по-хубави – добави Тамар и бутна в ръцете на Надя една кобалтовосиня дантелена рокля. – Пробвай тази.

Надя я разгъна.

– Ума ли си изгуби?! Деколтето ù стига почти до пъпа!

Тамар се ухили.

– Именно.

– Тогава Алина не може да я носи – обади се Зоя. – Иначе има опасност да се изсипе право в десертната чиния.