Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Хората от градчето се стекоха тичешком у нас. Хванаха майка ми, та да не може да ме настигне. Изобщо не можеха да проумеят онова, което им говори. Как е възможно малко дете да стори подобно нещо? Свещеникът вече се молеше над тялото на сестра ми, когато татко дойде. Без да каже думичка, Морозов коленичи край нея и се залови за работа. Хората не схващаха какво се случва пред очите им, но усетиха съсредоточаването на силата.
– Успя ли да я спаси?
– Да – просто отвърна Багра. – Той беше велик Лечител и впрегна всичките си умения, за да я върне към живота – немощна, едва дишаща и уплашена, но жива.
Чела бях безчет версии за мъченическата смърт на Свети Илия. С времето подробностите в разказа бяха изопачени: значи той беше съживил собственото си дете, не чуждо. И то момиче, не момче. Подозирах обаче, че едно нещо останало непроменено и това е краят; потръпнах при мисълта какво следва.
– Това вече мина всякаква мярка – продължи Багра. – Жителите на градчето знаеха как изглежда смъртта, това дете трябваше да е мъртво. А сигурно се чувстваха и засегнати. Колко техни любими хора си бяха отишли от болести и рани, откакто Морозов живееше в градчето? И колко от тях би могъл да спаси? Нищо чудно в този момент да са били водени не само от ужас или чувство за правда, но и от гняв. Оковаха го във вериги, сестра ми заедно с него – детето, което би трябвало да спази благоприличието и да си остане мъртво. Не се намери човек да защити баща ми; никой не се застъпи за сестра ми. Ние останахме в периферията на техния живот и така и не създадохме приятелства. Поведоха го към реката. Наложи се да носят сестра ми. Едва беше проходила и не можеше да върви с веригите.
Свих юмруци в скута си. Не исках да чувам останалото.
– Докато майка ми виеше и се молеше, докато аз ревях и се опитвах да се изтръгна от ръцете на някакъв почти непознат съсед, те хвърлиха Морозов и по-малката му дъщеря от моста, а ние наблюдавахме как изчезват под водата, повлечени от тежестта на железните вериги. – Багра пресуши чашата и я върна на масата. – Повече не видях нито баща си, нито сестра си.
Седяхме потънали в мълчание, докато се опитвах да навържа последствията от чутото. Не видях сълзи по страните на Багра. „Мъката ù е много стара“ – напомних си. И въпреки това не мислех, че такава рана някога заздравява. Мъката имаше свой собствен живот, черпеше от собствени източници.
– Багра – продължих да настоявам, безмилостна по някакъв свой си начин, – ако Морозов е умрял...
– Не съм казала, че е умрял. Просто тогава го видях за последно. Но той беше Гриша с огромна мощ. Нищо чудно да е оцелял при падането.
– Окован във вериги?
– Той беше най-великият Фабрикатор на всички времена. И за да бъде наистина окован, е трябвало нещо повече от стоманата на някакви отказатся.
– Значи ти вярваш, че той е отишъл да създаде третата муска?
– Работата беше неговият живот – отвърна тя и през думите ù отново надникна натрупаната горчивина на отхвърлено дете. – Ако в тялото му е останал дъх, той би го използвал, за да търси жар-птица. Не е ли и с теб така?
– Да – признах си. Мисълта за жар-птица беше обсебила и мен, беше се превърнала в непреодолим импулс, в нишка, която ме свързваше с Морозов през вековете. Нима е възможно да е оцелял? Багра изглеждаше толкова убедена в това. Ами сестра ù? Щом Морозов е успял да се спаси,
отървал ли е и детето си от мъртвата хватка на реката; дали е използвал своите умения, за да я върне повторно към живот? Тази мисъл ме потресе. Щеше ми се да я хвана здраво, да я повъртя из ръцете си, но за целта трябваше да науча повече.
– Какво направиха с теб тези хора?
Скрибуцащият ù кикот плъзна из стаята и накара косъмчетата по ръцете ми да настръхнат.
– Ако бяха достатъчно умни, щяха и мен да хвърлят в реката. Вместо това ни изведоха с майка ми от градчето и ни оставиха на милостта на гората. Майка ми вече за нищо не ставаше. Само си скубеше косата и ридаеше, докато съвсем не се поболя. Накрая просто легна и не се вдигна повече, колкото и да плачех и да я виках по име. Останах с нея до последния ù миг. Опитах се да стъкна огън, за да я стопля, но не знаех как се прави. – Тя сви рамене. – Толкова бях изгладняла. Най-накрая я оставих и тръгнах да се скитам напосоки, замаяна и мръсна, докато не стигнах някакво стопанство. Прибраха ме и пратиха цяла група търсачи, но аз не успях да намеря обратния път. Доколкото знам, майка ми е умряла от глад в гората.
Мълчах и чаках. Квасът взе да ми се вижда примамлив.
– По онова време Равка беше различна. За Гриша нямаше пощада. Сила като нашата неизменно водеше до съдбата на баща ми. Затова криех своята мощ. Тръгнах по следите на предания за вещици и светци и открих потайни места, където Гриша изучаваха своята наука. Научих всичко, което можеше да се научи. А когато времето дойде, предадох това познание на сина си.