Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Започна да смъква джинсите му.

— Още съм с ботушите. Почакай. – Той се претърколи и седна. Докато се опитваше да си свали ботушите, тя се надигна, заобиколи го, притегли го към себе си, притисна устни към врата му, ръцете й се плъзнаха по гърдите му.

Най-сетне, освободен от ботушите, от джинсите, от всичко, той се извърна към нея. Тя остана на колене, коса­та й се бе разпиляла като мастило по гърба над едното рамо. Погледът й пробяга по гърдите му, спусна се надолу. Тя се усмихна.

— Красив си… и силен. – Прокара пръсти по твърдата му мъжественост и кръвта забуча в ушите му. Сякаш някой дръпна наведнъж хиляди струни.

— Така харесва ли ти?

— Не мисля, че има дума, която да опише как се чувст­вам.

Тя се усмихна, легна по гръб, косата й се разпиля върху белите чаршафи като дълга, пълноводна река. Прекрасен дар, предложен естествено, без фалш и преструвка.

— Слей се с мен, моля те! Изпълни ме със себе си.

Тя го замая, освободи и в този миг го притежаваше.

Той се наведе над нея и като се опитваше да е по-вни­мателен, да не бърза толкова, в случай че тя греши и ще й е като първия път, започна да прониква – горещ и влажен.

— О! О! – Пръстите й сграбчиха ръката му, ноктите й се впиха в плътта му. После извика с пълни с изумление очи.

— Но това… това идва накрая. Това краят ли е?

— Не, не е краят. – Всеки мускул в тялото му трепереше, докато се навеждаше над нея. – Искаш ли пак да го изпи­таш?

— Мога ли? Да! Да!

Тя издаде звук, гърлен звук, когато той проникна по-дълбоко.

Остана в нея, полагайки усилия да се задържи така, докато бедрата й започнаха да се вдигат и спускат некон­тролируемо.

— Искам да… Искам да…

— Точно така. – Устните му пробягаха леко по нейните. – Направи каквото искаш. – После използва езика си, це­лувката му загрубя. Когато тя отново достигна оргазъм, викът й се удави в устата му.

Сойер проникна в нея веднъж – силно, дълбоко, и тя простена, изви тяло в дъга.

— Да! Пак! Пак!

Той започна да я язди бързо, напористо. Просто се ос­тави на удоволствието си.

Тя почувства, че краят, който с него не беше край, от­ново се надига в нея. Докато я заливаше, отметна ръце назад, сключи крака на кръста му, започна да се движи заедно с него, понесе се по вълната, после по следващата.

И онова, което се надигна в нея, беше повече от удо­волствие и наслада, повече от всичко познато. Тя потрепе­ри, той потрепери с нея.

Когато настъпи истинският край, тя сякаш бе отнесена в нов свят, отвъд този на красотата.

Дори когато Сойер бе поуспокоил дишането си, за кое­то му бе нужно известно време, той продължи да усеща как сърцето тупти в ушите му. Когато се претърколи и отдели от нея, тя също се претърколи и се сгуши в него.

И това му се стори съвсем естествено.

— Доволен ли си от мен?

— Ани, няма достатъчно силни думи, които да изразят чувствата ми към теб.

— И аз изпитвам същото към теб. Правенето на секс с крака е различно. А с теб – още повече. Ти имаш много хубав пенис.