Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— Привет — казах, когато се приближих, и внезапно почувствах неувереност, както беше в началните дни на групата.

— Бро! — Лио се отлепи от стената, но Роуз остана отпусната, докато почти не стигнах, и се чудех дали е забелязала, че страните ми горят, че ми е невъзможно да я гледам право в очите.

— Бандата отново е заедно. — Роуз се усмихна, когато най-накрая ме погледна над телефона си. — Виж, съжалявам, че минах в нелегалност последните няколко дни. Женски работи, знаете. Но сега изцяло съм тук, нали? Изцяло. Искам да се справя добре — заради Най — и не искам да ви подвеждам. Обичам ви.

Лио и аз се спогледахме, но той само сви рамене.

— Всички сме се оставили малко на течението — заяви той. — И аз бях под стрес с разни глупости.

— Знам. — Роуз докосна ръката му. — Съжалявам, че не бях до теб. Вече ще е подобре, обещавам. Прощаваш ли ми?

Нещо премина между тях и аз се престорих, че не забелязвам. Можеха да си кажат всичко това, преди да дойда, но са изчакали да бъда свидетел, защо?

— Рижи ще дойде тази вечер каза Роуз. — Филми, пуканки и разни глупости. Искаш ли да дойдеш и ти?

Лио ме погледна и аз повдигнах леко рамене. Вътрешно ми се искаше да каже, че няма да успее. Исках я за себе си поне за няколко часа. Ако само можех да остана няколко часа насаме с нея, тогава всичко щеше да бъде наред.

— Няма да мога — отговори той. — Арън иска да съм наоколо.

— За какво? — попита Роуз и веждите ѝ се свъсиха загрижено.

— За бройка. — Лио сви рамене и се опита да изглежда, сякаш е нищо, но не беше така.

— За бройка? — Роуз ме погледна.

— Той ще се вижда с оня пичага, за да си изяснят отношенията, и иска бройка да пази гърба му. Аз съм дясната му ръка, така каза.

Той вдига брадичката си, докато го казваше, беше горд.

— Лио, сериозно, не отивай с него. Неговите проблеми не са твои — отговорих аз. — Човекът е навън от пет минути и вече си търси неприятности. Може би Арън си е просто такъв, но не е необходимо и ти да бъдеш.

— Виж, Лио — започна Роуз изненадващо нежно. — Моля те.

— Абе вас какво ви засяга всъщност? — попита Лио, но не прозвуча като гневен въпрос. По-скоро като сериозен въпрос, който се нуждае от съвсем конкретен отговор.

Роуз погледна към мен и видях колко е неуверена. Лио нямаше да получи отговора, на който се надяваше, и най-ужасното беше, че част от мен се радваше.

— Защото си ми приятел, тъпчо — каза тя. — Освен това, ако те хванат да правиш нещо, което не трябва, и то точно преди концерта, ще сме прецакани, нали?

Лио врътна очи, сякаш не го интересуваше, но знаех, че не е така. Почувствах го точно по същия начин като него. И знаех, че ако Роуз му сподели как изпитва същите чувства към него, както той към нея, той щеше да направи всичко, което тя поиска.

— Попита ли Арън за Карли? — реших да се включа.

— Не, човече, той не беше в носталгично настроение, сещаш ли се какво имам предвид?

— Карли коя? — попита Роуз.

— Карли с мемориалната градина — отговорих.

— О, тази Карли — въздъхна Роуз. — Мислех, че имаш предвид момиче. Защо говорим за Карли?