Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— Три татуировки? — беше всичко, което успя да изрече.

— Искаш да бъда нормалното ти дете, нали? Но ако го направя — започнах аз, тялото ми подскочи и станах от мястото си, преди да го осъзная, устата ми говореше преди още мисълта да се появи в главата ми, — ако мога да направя това, тогава какво да направя с пияната ми майка, жената, която отвращава баща ми толкова много, че той не понася да стои в една къща с нея? Която се отрязва на дивана, без да е нахранила седемгодишната си дъщеря? Защото ако това е нормално, нормалното да върви на майната си!

Изкачих се по стълбите, минах край стаята на Грейси и влязох в моята, пуснах високо музиката, махнах демпферите от барабаните, грабнах палките си и свирих, докато ръцете не ме заболяха, главата не ме заболя и съседите не започнаха да тропат по стените. Продължих, музиката тотално ме погълна, нищо освен ритъма на грохота, високи тонове и бас барабани, и синкопирани серии. Когато накрая всеки мой нерв започна да трепти, когато всяка моя клетка туптеше с ритъма, аз спрях и изключих музиката. Тя дори не дойде да ми се развика.

Грейси трябваше да се е прибрала вкъщи. Чувах, че мама я къпе и пее „Пет малки патета“, докато тя си играе с мехурчетата. Беше превключила на режим „идеална майка“. Когато вече двете бяха в стаята на Грейси и я чух да ѝ чете, слязох да си направя препечена филийка. Изглежда, мама все още беше трезвена, защото седеше на леглото на Грейси, окъпана в розова светлина. Гласът ѝ звучеше нормално и не препускаше през страниците на приказката в стремежа по-скоро да слезе долу в компанията на телевизора си и чаша питие. Но тогава видях високата чаша със студена бистра течност, мехурчетата се издигаха, да я чака на парапета. Поне се е насилила да почака, докато Грейси си легне, предполагам и това е нещо.

Чаках филийката да се препече, когато задната врата се отвори и тате застана там. С омачкана риза, небръснат. Изглеждаше дебел и уморен.

— Ехо — каза той.

— Ти си вкъщи?

— Да, недей да звучиш толкова изненадано, аз живея тук.

— И аз така чух.

— Добре ли си, училището как е, работиш ли усилено? Някакви новини за Наоми?

— Тате — грабнах филийката, щом изскочи от тостера, мислейки за снимката му с Карли Шийлдс по бански, — ако се навърташе наоколо, щеше да знаеш.

— Виж, знам, че в момента доста често ме няма. Но го правя за теб и Грейси. И за мама. Да имате покрив над главите си, плащам за всичко, което искате и от което се нуждаете.

— На мама ѝ липсваш — отговорих. — Тя е разстроена. Знаем, че си имаш друга, тате.

— Нямам — настоя тате. — Само работа.

— Добре — отвърнах. — Както и да е. Честно казано, тате, въобще не ме интересува дали работиш с нея, или я чукаш, изобщо не ми пука.