Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Той вдигна микрофона си и даде заповед: проследете пеша извършителя. Само двама души. Ако извика такси или „Юбер прекратете следенето. Таксито или юберът можеха да бъдат намерени по-късно, така че нямаше нужда от проследяване. Ако пък някой съучастник го вземеше с кола – толкова по-добре. Щяха да разполагат с регистрационния номер и за пет минути да го прекарат през базата данни.
Три и двайсет и пет. В този момент видя един мъж да завива иззад ъгъла на улица „Пърл“ и да поема надолу по уличката. Носеше хубав костюм, косата му беше сресана назад, лицето загоряло, а тялото във форма. Приличаше на брокер от „Уолстрийт“ или мениджър на хедж фонд. Спан познаваше тези типове, защото беше прекарал по-голямата част от живота си в центъра: те вървяха бързо, наистина бързо. Знаеха къде отиват и бяха от онези, които всеки ден тренират, ядат киноа и кейл и тичат трийсет километра седмично.
Обаче този тип вървеше бавно, твърде бавно. Преструваше се, че се разхожда наоколо и вдъхва аромата на цветята. От другата страна на тротоара.
Беше техният човек, който се шляеше наоколо, за да се увери, че прехвърлянето на Арсено ще бъде направено, както е обещано. На Спан не се наложи да казва каквото и да било: останалите вече го бяха забелязали. Той се заслуша в техния разговор, който ечеше в слушалките.
— Виждаш ли този тип?
— Бинго.
— Прицели се с телефото обектива. Усмихни се, снимат те за „Скрита камера“!
Точно по разписание затворническият бус зави откъм улица „Пърл“, като нарочно се движеше бавно. Мъжът, който продължаваше да се шляе наоколо, вдигна глава, когато той наближи, стараейки се да изглежда естествен, да погледне само бегло, но се провали, защото направо се вторачи.
О, да. Видя своя човек: Спан разбра по изражението му. Все едно беше получил подарък от боговете.
Микробусът мина покрай мъжа и направи бавен и спокоен завой към подземната рампа, която водеше в охранявания двор, след това зачака, докато проверяваха шофьора. Накрая големите врати се отвориха и микробусът изчезна.
Всичко мина като по ноти.
Сега видя как се задействат неговите хора. Единият, който седеше на пейка и ядеше шиш кебап, купен от близката будка, хвърли шиша в боклука и се затътри надолу по улицата.
— Куче едно го следва – измърмори той в невидимия микрофон.
На близкия ъгъл вторият му човек се преструваше, че му е трудно да паркира успоредно колата си, но щом извършителят мина, излезе от нея и също докладва:
— Куче две го следва.
Мъжът зави надясно по Сейнт Андрюс Плаза, мина край съда и изчезна от зрителното поле на Спан. Скоро и двамата, които го следваха, също изчезнаха. Обаче радиовръзката не прекъсна.
— Извършителят пресича площад „Фоли“ и се насочва към площад „Дуейн“ – чу се гласът на Куче едно.
Малко по-късно:
— Наляво по „Елк“.
След още известно време.
— Наляво по „Рийдър“. Извади телефон от джоба си и изглежда пише съобщение.
Мъжът явно обикаляше квартала. Мамка му.
— Куче едно? – каза Спан в микрофона. – Може да те е забелязал. Продължавай надолу по „Елк“. Куче две, завий наляво при „Сентър“ и тръгни срещу него.
— По дяволите, затича се на юг по „Сентър“ в посока „Чеймбърс“.
Мамка му. Някак си беше успял да забележи опашката.
— Хванете го! Всички екипи да се съберат!
Изведнъж районът загъмжа от ченгета и след по-малко от петдесет секунди всичко свърши. Мъжът лежеше по корем, ръцете в белезници, на плочките пред „Полис Плаза“.
— Дръжте го там, аз слизам – нареди Спан. Следенето се беше провалило, но може би така стана по-добре. Всъщност беше по-добре. Това беше резултатът, който той искаше още от началото. Сега мъжът беше в ръцете им и той лично щеше да пречупи кучия син. Когато Лонгстрийт се появи, вече ще разполагат с нужната информация и ще са започнали да планират освобождаването на заложника.
29.
Филипов чу воя от двигателя на зодиака и излезе на палубата точно навреме, за да види как Смит нахлува в заливчето „Бейли“. Беше пет следобед и слънцето още не бе започнало да залязва.
Смит влезе в заливчето твърде бързо, не върна навреме газта и лодката се блъсна в кърмата.
— Какво става? Още не се е мръкнало!
— Хванаха Далка – каза Смит, докато оправяше въжето на носа, заклини го и се изкатери по хлъзгавия релинг. Филипов протегна ръка и му помогна да се прехвърли на палубата.
— Далка? Откъде знаеш?
Сега на задната палуба започнаха да се появяват и останалите от екипажа.
Смит се опитваше да успокои дишането си.