Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Касиан знаеше как изглежда ранено животно. Знаеше как се зъби, как беснее. Въпреки това каза:
— Сестрите ти те обичат. Не мога да си обясня защо, но те обичат. Ако не искаш да се постараеш заради щастливото ми семейно кръгче, направи го поне заради тях.
В очите й сякаш зейна бездна. Празна, бездънна бездна.
Тя пророни само:
— Върви си, Касиан.
Можеше да преброи на пръстите на едната си ръка случаите, в които бе използвала името му, вместо „ти“ или „онзи“.
Тя се обърна да продължи към апартамента си, към най-долнопробната част на града.
Касиан посегна инстинктивно към свободната й ръка.
Облечените й в ръкавица пръсти се тръкнаха в мазолите му, но той не ги пусна.
— Говори с мен, Неста. Кажи ми…
Тя изтръгна ръката си от хватката му. Изгледа го отвисоко. Величествена, свирепа кралица.
Задъхан, Касиан зачака словесното бичуване. Зачака да го разкъса на парчета.
Неста обаче само продължи да го гледа, сбърчвайки нос. Накрая изсумтя, и си тръгна.
Сякаш той не представляваше нищо. Сякаш не заслужаваше вниманието й. Усилията й.
Нечистокръвно илирианско копеле.
Този път Касиан не я последва.
Изпрати я с поглед, докато не се превърна в сянка в мрака, докато не се сля с него.
И продължи да се взира в нищото, стиснал подаръка в ръце.
Пръстите му се впиха в мекото дърво на малката кутийка.
Благодарен беше, че улиците пустееха, че няма кой да види как я хвърля в Сидра. Ледът се спука и плисъкът отекна между сградите по речния бряг.
Върху дупката мигновено се образува нов слой лед. Сякаш нищо не се беше случило.
Неста пусна четвъртото, последно резе на входната врата на апартамента си и се облегна на скърцащото изгнило дърво.
Тишината се разля около нея, приветлива и задушаваща.
Само тишината можеше да укроти трепета, преследвал я през целия град.
Той беше тръгнал след нея.
Усетила го беше в костите си, в кръвта си. Летеше високо в небето, но я изпрати чак до нейната сграда.
Знаеше, че сега чака на един от близките покриви, за да види, че запалва елфическата светлина.
В нея се бореха два инстинкта: да остане на тъмно и да го накара да чака в мразовитата нощ, или да запали кълбото, за да се отърве от него. От всичко, което носеше със себе си.
Избра втория вариант.
Задържайки се до вратата в сумрачната плътна тишина, Неста бръкна в джоба си и извади сгънатия банков чек.
Достатъчно пари за три месеца наем.
Зачака срама. Но не изпита нищо.
Абсолютно нищо.
От време на време я спохождаше гняв. Режещ огнен гняв, който я пронизваше като кама.
Ала през повечето време живееше в тишина.
Кънтяща, бучаща тишина.
Не чувстваше нищо от месеци. В някои дни дори не съзнаваше къде е и какво е сторила. Изнизваха се бързо, а в същото време сякаш се точеха цяла вечност.
Месеците също. Само мигна, и настана зима. Само мигна, и тялото й измършавя. Стана толкова кухо, колкото наистина го чувстваше.
Мразовитият нощен вятър проникна през разнебитените кепенци и я накара да изтръпне отново. Въпреки това не запали камината в другия край на стаята.
Не понасяше пращенето на горящи дърва. Едвам го беше изтърпяла в новия дом на Фейра. Пук… хруп.
Чудеше се как на никой от другите не му звучи като трошене на кости, като прекършване на врат.
Нито веднъж не беше запалила огъня в този апартамент. Топлеше се с одеяла и повече дрехи.
Отвън се чу тътнеж на големи криле.
Неста въздъхна треперливо и плъзна гръб надолу по стената, докато не седна на пода.
Притисна колене към гърдите си и впери поглед в сумрака.
Тишината бушуваше грохотно край нея.
И тя продължаваше да не чувства нищо.
Глава 22
Касиан се върна към три часа, мълчалив и умислен, обърна чаша алкохол и тръгна към стаята си. Мор го последва с разтревожен поглед.
Азриел и Илейн останаха във всекидневната — сестра ми показваше на сенкопоеца екипираните си планове за разширяването на задната градина със семената и инструментите, които семейството ми й бе подарило тази вечер. Нямах представа дали интересът му е искрен, но му благодарих мислено за добрината, преди ние, двамата с Рис, да се отправим към горния етаж.
Понечих да сваля диамантените си гривни, но Рис ме спря, хващайки китките ми.
— Не още — пророни тихо.
Сбърчих вежди.
Той просто се усмихна.
— Дръж се за мен.