Двор от скреж и звездна светлина

Залепила усмивка на лицето си, Илейн поведе Неста не към огъня, както беше обещала, а към шкафа с алкохол.

— Не я води при виното, а при храната — провикна се Амрен от страничната облегалка на едното кресло, нанизвайки перлените обици от Аз на ушите си. — Виждам колко е кокалест задникът й дори през тази рокля.

Неста спря с изопнат гръб в средата на стаята. Касиан застина като мъртвец.

Илейн поспря до сестра ни и принудената й усмивка бързо посърна.

Амрен просто се подсмихна и каза на Неста:

— Честито слънцестоене, момиче!

Неста впери поглед в нея и устните й се извиха в едва доловима усмивка.

— Хубави обици.

Усетих как всички се отпускат малко.

Илейн обяви ведро:

— Тъкмо отваряхме подаръците.

Точно в този момент осъзнах, че върху никой от тях не пишеше името на Неста.

— Още не сме вечеряли — отбелязах от прага между всекидневната и фоайето. — Но ако си гладна, ще ти донесем чиния…

Неста прие чашата вино, която Илейн притисна в ръката й. Забелязах, че когато отново се обърна към шкафа, Илейн наля един пръст кехлибарен алкохол в друга чаша и го глътна наведнъж, заглаждайки гримасата си, преди пак да извърне лице към Неста.

Амрен изпръхтя тихо. Нищо не пропускаше.

Неста обаче беше насочила вниманието си към разрязаната торта на масата.

После мълчаливо вдигна очи към мен.

— Честит рожден ден!

Кимнах й за благодаря.

— Илейн е направила тортата — обясних безполезно.

Неста просто кимна и се отправи към креслото в дъното на стаята, до една библиотека.

— Можете да продължите с подаръците — каза тихо, но с присъщата си твърдост, и седна в креслото.

Илейн се спусна към една кутия в предната част на купчината.

— Този е за теб — заяви на сестра ни.

Хвърлих умолителен поглед на Рис.

Моля те, проговори отново. Моля те.

Малко от светлината във виолетовите му очи беше изчезнала, докато гледаше как Неста отпива от чашата си. Вместо да ми отговори по връзката, попита Вариан:

— Таркуин големи тържества ли организира за Лятното слънцестоене, или по-неофициални сбирки?

Без дори да се замисли, принцът на Адриата се впусна в прекалено подробно описание на празника в Двора на Лятото. По-късно щях да му благодаря.

През това време Илейн беше отишла при Неста и й поднасяше видимо тежка опакована кутия.

До прозорците Мор тъкмо се съвземаше и даваше подаръка си на Азриел.

Тъй като исках да проследя и двете събития, останах на входа.

Азриел запази обичайното си самообладание, отваряйки подаръка й — комплект сини кърпи, избродирани с инициалите му. Яркосини.

Извърнах поглед, за да не се разсмея. Аз беше така добър да се усмихне с благодарност на Мор, вперил лешникови очи в нея, докато бузите му се изчервяваха леко. Копнежът по лицето му ме накара отново да извърна поглед.

Мор обаче махна небрежно и продължи с подаръка на Касиан, който не го пое. Защото наблюдаваше внимателно как Неста разкъсва кафявата опаковка на своя, разкривайки пет романа в кожена кутия. Тя прочете заглавията и вдигна глава към Илейн.