Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
На масата до прозореца остана само един мъничък подарък. Мор го взе, прочете етикета и каза:
— Аз, този е за теб.
Сенкопоецът вдигна вежди и протегна белязана ръка да го вземе.
Илейн откъсна вниманието си от Неста.
— О, този е от мен.
Лицето на Азриел не трепна от думите й. Дори не се усмихна, когато отвори подаръка и видя…
— Помолих Маджа да го направи — обясни Илейн. Азриел сбърчи вежди, чувайки името на любимата ни лечителна. — Под формата на прах е и може да се смесва с всяко питие.
Мълчание.
Илейн прехапа устна и се усмихна свенливо.
— За главоболието, което всички ти причиняват. Доста често те виждам да си разтриваш слепоочията.
Отново мълчание.
После Азриел отметна глава назад и прихна в смях.
За пръв път чувах толкова дълбок, радостен звук от него. Касиан и Рис също се разсмяха, а генералът грабна стъкленото шишенце от ръката на Азриел и го заоглежда.
— Гениално — коментира той.
Илейн се усмихна отново и сведе глава.
Азриел се овладя и каза вече спокойно:
— Благодаря. — Никога не бях виждала лешниковите му очи толкова искрящи. В сивкавокафявите им ириси сякаш се появиха смарагдови жилки. — Това е безценно.
— Кучи син — каза Касиан, но пак избухна в смях.
Неста ги наблюдаваше внимателно от креслото си с подаръка на Илейн — единствения й подарък — в скута си. Гърбът й се скова леко. Не заради разговора, а защото Илейн се смееше с тях. С нас.
Имах чувството, че Неста ни гледа през някакъв прозорец. Сякаш още стоеше в двора и надничаше в къщата.
Въпреки това нарочно се усмихнах. Посмях се с другите.
И ми се струваше, че Касиан прави същото.
Нощта мина в смях и пиене, а Неста просто седя почти безмълвно на отрупаната маса.
Чак когато часовникът удари два, започнахме да се прозяваме един по един. Амрен и Вариан си тръгнаха първи, принцът се натовари с всички подаръци, а Амрен се сгуши в изящното хермелиново палто, което й беше подарил — втори подарък в допълнение към онзи в малката кутийка.
Половин час, след като се настанихме във всекидневната, Неста стана, тихо пожела лека нощ на Илейн, целувайки я по главата, и тръгна към входната врата.
Касиан, седнал на дивана с Мор, Рис и Азриел, дори не помръдна.
Аз обаче станах от креслото си и отидох при сестра ми, докато обличаше зимните си дрехи при вратата. Изчаках да стигне до антрето, преди да протегна ръка към нея.
— Заповядай.
Неста се пообърна към мен и стрелна очи към малкото листче в ръката ми.
Банкова бележка за наема й. И малко отгоре.
— Както обещах — обясних аз.
За момент ми се прииска да не я вземе. Да ми каже да я скъсам.
Неста обаче само стисна устни и с рязко движение взе разписката.
После ми обърна гръб и излезе в мразовитата нощ.
Аз останах в хладното преддверие с протегната ръка, усещайки въображаемата сухота на чека между пръстите си.
Дървеният под зад мен се разтресе и след миг нечии ръце ме отместиха внимателно, но безапелационно. Случи се толкова бързо, че чак впоследствие осъзнах кой е прелетял покрай мен. Касиан изхвърча през вратата.
Подир сестра ми.
Глава 21
Вече не можеше да търпи.
Не можеше да търпи студенината, острото отношение. Не можеше да търпи правия като меч гръбнак и режещия поглед, който сякаш се беше наточил още повече през последните месеци.
Не чуваше почти нищо друго, освен грохота в главата си, втурнал се в снеговитата нощ. Дори не осъзна, че избутва Великата си господарка, за да стигне до вратата. До Неста.
Тя наближаваше външната порта с типичната си уверена крачка въпреки заледената земя. Носеше новите си книги под ръка.
Чак като я настигна, Касиан осъзна, че не знае какво да й каже. Не му хрумваше нещо, на което не би се изсмяла.
— Ще те изпратя до вас — заяви накрая.
Неста спря малко след ниската желязна порта и обърна към него студено и бледно като луната лице.
Красиво. Колкото и килограми да беше свалила, продължаваше да е все така красива, както първия път, когато я беше видял в къщата на баща й.
Но и безспорно смъртоносна.
Изгледа го високомерно.
— Няма нужда.
— Далеч е, а е късно.
И не ми каза нито една дума цяла вечер.
Не че той й беше казал нещо.