Двор от скреж и звездна светлина

Преди да успея да поднеса подаръка си на Рис, в скута ми се появи цяла купчина.

От Амрен — сияещ ръкопис, древен и красив. От Азриел — изключително ценна наситена боя за рисуване от континента. От Касиан — първокласна кожена ножница, в която да нося меча си на гърба като истински илириански воин. От Илейн — изящни четки за коса, гравирани с инициалите ми и герба на Двора на Нощта. От Мор — топли пантофи. Яркорозови.

Нямах нищо от Неста, но това не ме притесняваше. Ни най-малко.

Другите си размениха подаръците и чак тогава намерих време да занеса последната картина на Рис, който досега стоеше при прозорците, мълчалив и усмихнат. Миналогодишното слънцестоене беше първото му след Амаранта, сега беше второто. Не исках да си представям какво му е било, какво му е причинявала през онези четирийсет и девет слънцестоения.

Рис разопакова внимателно подаръка ми и вдигна картината така, че да не я видят останалите.

Очите му я обходиха бавно. И гърлото му подскочи.

— Кажи ми, че това не е новият ти домашен любимец — обади се Касиан, прокраднал се зад гърба ми, за да надникне.

Блъснах го назад.

— Досадник.

Лицето на Рис остана сериозно, а очите му блестяха като звезди, когато ги впи в моите.

— Благодаря ти.

Приятелите ни продължиха разговорите си на малко по-висок глас, за да ни дадат поне някакво уединение в пълната стая.

— Не знам къде би могъл да я закачиш — подхванах, — но исках да ти я подаря.

За да я види.

Защото на това платно му разкривах нещо, което не бях показала на никого. Разкривах му онова, което бях видяла в Оуроборос: съществото в мен, пълно с омраза и разкаяние, любов и саможертва, жестокост и смелост, тъга и радост.

Давах му себе си — каквато само той можеше да ме види. Да ме разбере.

— Прекрасна е — възхити се Рис, прегракнал от емоция.

Сдържах сълзите, които заплашиха да рукнат след думите му, и отвърнах на целувката му.

Ти си прекрасна — прошепна ми по връзката.

Ти също.

Знам.

Откъснах се от него със смях.

Самовлюбено копеле.

Оставаха само още няколко подаръка — и двата от Люсиен. Отворих този с моето име и се оказа, че е за мен и Рис — три бутилки качествен алкохол. „Ще са ви нужни“, беше единственото му послание.

Дадох на Илейн по-малката кутия с нейното име на етикета. Докато го отваряше, усмивката й помръкна.

— Омагьосани ръкавици — прочете от картичката сестра ми. — Не се късат и не позволяват изпотяване при работа в градината.

Тя остави кутията, без да се вглежда в съдържанието й. Зачудих се дали не предпочита ръцете й да са изподрани и потни, дали не възприема мръсотията и раните като доказателство за труда си. Единствената й радост.

Амрен изпищя — буквално изпищя — от доволство, виждайки подаръка си от Рис. Лъскавите бижута в няколко кутийки. Но радостта й придоби по-кротка, нежна нотка, когато отвори подаръка си от Вариан. Не ни показа съдържанието на малката кутийка, но по устните й се изписа лека усмивка, предназначена само за него.