Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
— Но най-много мисля за това. За усещането да съм в теб. — Пак ме прониза, рязко и безпощадно. — За вкуса ти. — Ноктите ми отново се впиха в широките му рамене. — Дори да имаме хиляда години заедно, никога няма да се отегча от това.
По гръбнака ми започна да се заражда онази позната тръпка, заглушавайки всички звуци, всяко друго чувство, освен допира му.
Още един тласък, по-дълъг и силен. Дървото простена под ръката му.
Той наведе глава и ухапа леко едната ми гърда, а после облиза мястото, разсейвайки болката, от която в кръвта ми се разля вълна на удоволствие.
— Това, че ми позволяваш да ти причинявам толкова палави, ужасни неща.
Гласът му беше като милувка, която караше бедрата ми да се движат, да го умоляват за още, по-бързо.
Рис само се засмя тихо, жестоко, отлагайки нарочно бурното, необуздано единение, по което копнеех.
Отворих очи, за да погледна надолу, към мястото, където се беше свързал с мен и се движеше така болезнено бавно.
— Харесва ли ти да гледаш как влизам в теб? — пророни той.
Вместо отговор изпратих съзнанието си по моста помежду ни, право до диамантените му щитове.
Той веднага ме допусна в своето, в душата си и в следващия миг вече гледах през неговите очи — гледах себе си, докато стискаше бедрото ми, прониквайки надълбоко в мен.
Рис измърка по връзката ни:
Погледни как те чукам, Фейра.
Богове — беше единственият ми отговор.
Безплътни ръце помилваха съзнанието ми, душата ми.
Погледни колко съвършено си пасваме.
Пламналото ми тяло се беше извило до стената, наистина сякаш създадено, за да го приеме в себе си, да поеме всеки сантиметър от него.
Виждаш ли защо не мога да спра да мисля за това — за теб?
Той отново се отдръпна и се тласна в мен, освобождавайки силата си.
Около нас проблеснаха звезди и ни обгърна сладка тъмнина. Сякаш бяхме единствените души в галактиката. Но Рис остана пред мен, между краката ми.
Погалих го с моите безплътни ръце и прошепнах: Можеш ли да ме чукаш и тук, вътре?
Похотливата му наслада поугасна. Замлъкна.
Звездите и мракът също застинаха.
После дивият, истински хищник отвърна:
С удоволствие.
Не мога да опиша с думи какво се случи.
Даде ми всичко, което исках — несдържания напор в тялото ми, безмилостното изпълване и плясъка на кожа в кожа, и блъскането на гърба ми в дървото. Нощта пееше около нас, а звездите прехвърчаха шеметно като снежинки.
После усетих как съзнанията ни се преплетоха на моста между душите ни.
Тук нямахме тела, но почувствах как ме съблазнява, как тъмната му сила се увива около моята, ближе пламъците ми, смуче леда ми, дращи страстно с нокти.
Почувствах как силата му се слива с моята на могъщи приливи и отливи и тогава магията ми излетя, вкопчи се в него, и двамата избухнахме, запламтяхме заедно.
През цялото време Рис се движеше в мен, безпощаден и бурен като морето. Още и още, сила, плът и душа, докато не закрещях, докато и той не изрева, докато смъртното ми тяло не стисна неговото в неистова хватка.
Тогава рухнах — цялото ми същество се разпадна на звезди и галактики, и комети, превърна се в чиста, искряща радост. Рис ме прегърна, обви ме със силата си, и тъмнината му сякаш погълна светлината, която проблясваше и избухваше, докато той ме държеше цяла.
А когато умът ми си върна дар слово, когато отново усетих Рис до себе си, тялото му — в моето, за последно изпратих в звездната тъмнина на съзнанието му онази картина, подаръка ми за него.
Подаръкът ни един към друг.
Рис се изля в мен с буен рев, разгръщайки широко криле.
В съзнанията ни, в моста помежду ни, магията му избухна, душата му обля моята, изпълни всяка цепнатина, всяка трапчинка, докато в мен не остана нито частица, незапълнена с него, с тъмното му величие и неугасващата му любов.
Той остана в мен, опрял длан в стената, и прошепна задъхано до шията ми:
— ФейраФейраФейра…
Трепереше. И двамата треперехме.
Успях да си върна контрола върху тялото поне колкото да отворя очи.
Смаяно изражение бе превзело лицето му. Гледаше ме с леко отворена уста — как кожата ми сияе, ярка до звездните сенки по неговата.
Дълго време просто се взирахме един в друг, дишахме.
После Рис косо огледа стаята.
Онова, което й бяхме причинили.
По лицето му се разля дяволита усмивка, докато оглеждахме картините, опадали от стената, чиито рамки лежаха спукани на пода. Вазата от близката помощна масичка се беше пръснала на малки сини парченца по дървените дъски.