Двор от скреж и звездна светлина

— Остави ги.

Коремът ми се стегна в очакване, а гърдите ми натежаха болезнено.

Разкопчах жакета му докрай с разтреперани пръсти и го съблякох заедно с ризата му. И панталона.

Накрая Рис стоеше гол пред мен, с леко разперени криле и надигащи се мускулести гърди, с разкрито видимо доказателство за готовността му.

— Да започнем ли на стената, или да свършим там? — Думите му бяха гърлени, почти неразбираеми, а очите му придобиха хищнически блясък. Плъзна ръка по тялото ми със собственическа дързост. — Или искаш да сме на стената през цялото време?

Коленете ми се подкосиха и осъзнах, че не мога да събера думи. Съществуваше само той.

Без да изчака отговора ми, Рис коленичи пред мен и разпери криле върху килима. Целуна корема ми с благоговение. После целувките му се спуснаха по-надолу.

И по-надолу.

Зарових ръка в косата му, а той хвана едното ми бедро и вдигна крака ми върху рамото си. В следващия миг някак се озовах до стената при входа, сякаш ни беше доветрял дотук. Главата ми се удари леко в дървото, но в същия миг устата на Рис стигна целта си.

Другарят ми не бързаше.

Накара ме да рухна с езика и пръстите си, а после се засмя мрачно и дълбоко и се изправи в пълен ръст.

Вдигна ме, обвивайки краката ми около кръста си, и ме прикова до стената.

Опрял едната си ръка в дървото, докато с другата ме държеше във въздуха, Рис ме погледна в очите.

— Как го искаш, другарке?

Можех да се закълна, че в ирисите му плуваха цели галактики. В сенките между крилете му се разстилаха най-величествените дълбини на нощта.

— Толкова силно, че картините да опадат от стените — настоях задъхано.

Смехът му беше дрезгав, похотлив.

— Дръж се тогава.

Свещената майка да ми е на помощ. Котелът също. Забих пръсти в твърдите мускули по раменете му.

Но той проникна в мен бавно, съвсем бавно.

Така че да усетя всеки сантиметър от него, всяка точка на допир. Отметнах глава назад и простенах.

— Всеки път — процеди през зъби той. — Всеки път чувството е божествено.

Стиснах зъби и задишах тежко през носа. Той продължи да прониква в мен с леки тласъци, сякаш ми даваше време да се приспособя към всяка масивна частица от него.

А когато ме изпълни докрай, стиснал бедрото ми, Рис просто… спря.

Раздвижих ханша си, отчаяна дори за най-малкото триене помежду ни. Той обаче ми го отказа, следвайки движенията ми.

После плъзна език нагоре по шията ми.

— Мисля за теб, за това, всеки час — измърка до кожата ми.

Той се оттегли още малко и нахлу в мен с пълна сила. Опрях глава в твърдата стена зад мен.

Рис издаде одобрителен звук и се поотдръпна леко. После пак се тласна в мен. Силно.

Отляво нещо издрънча и изтропа тихо по стената.

Вече не ме интересуваше дали картините наистина ще изпопадат. Рис отново спря.