Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Рис ме целуна под ухото.
— Ще ти удържа от заплатата за щетите.
Завъртях глава към него и пуснах раменете му, за да го перна по носа. Той се засмя и докосна с устни слепоочието ми.
Погледът ми попадна върху следите, които бях оставила по кожата му, макар че вече избледняваха. Върху татуировките по гърдите и ръцете му. Дори през целия си безсмъртен живот да го рисувах, нямаше да успея да предам на платно пълния му образ. Общият ни образ.
Отново вдигнах очи към неговите и там ме очакваше онази звездна тъмнина. Домът ми.
Цял безсмъртен живот нямаше да ми е достатъчен. Не да го нарисувам — да го опозная. Цели епохи нямаше да са достатъчни за всичко, което исках да направя с него, да видя с него. За всичката любов, която исках да му дам.
Картината засия пред мен: „Победителят Нощ и Звездите вечни“.
— Направи го отново — прошепнах дрезгаво.
Рис знаеше за какво говоря.
Припомних си колко е хубаво да имаш елфически другар, когато само след миг отново се втвърди, свали ме на пода, обърна ме по корем и проникна надълбоко в мен с доволно ръмжене.
И дори след като накрая се срутихме на килима, сред изпотрошените картини и парчетата от вазата, неспособни да помръднем дълго, дълго време, образът на подаръка ми към Рис остана помежду ни, искрящ като звезда.
Красивото синеоко и тъмнокосо момче, което Резбарят ми бе показал.
Обещанието за бъдеще.
Веларис още спеше, когато с Рис се върнахме на сутринта.
Но той не ни доветря в градската къща, а в едно крайречно имение с рухнали сгради и избуяла градина.
Час преди зората по-голямата част от града още спеше, обгърната в мъгла.
Разговорът ни от снощи и споменът за нощта ни свързваха невидимо и силно като другарската ни връзка. Рис не бе изпил противозачатъчната си отвара на закуска. И нямаше да я пие известно време.
— Така и не попита какво ще ти подаря за слънцестоенето — каза той, докато стъпките ни хрущяха по замръзналия чакъл в градината край Сидра.
Вдигнах глава от рамото му.
— Предположих, че ще искаш да ми го поднесеш възможно най-драматично.
— Правилно. — Той спря, обръщайки се към къщата зад нас, и аз спрях до него. — Това.
Примигах. Погледнах към руините на имението.
— Това?
— Приеми го като общ подарък за слънцестоенето и рождения ти ден. — Той посочи къщата, градината, ливадата, спускаща се към речния бряг. С прелестен нощен изглед към Дъгата. — Имението е твое. Наше. Купих го в навечерието на слънцестоенето. След два дни ще дойдат работници да разчистят отломките и да срутят останалата част от къщата.
Примигах отново, още по-бавно.
— Купил си ми имение!
— Реално имението ще е наше, но къщата е изцяло твоя. Ще я построим както на теб ти харесва. Каквато я искаш, каквато ти трябва.
Цената за всичко това, за огромния му подарък, сигурно беше астрономична.
— Рис!
Той пристъпи няколко крачки, прокарвайки ръка през синкавочерната си коса, прибрал криле плътно до гърба си.
— Градската къща започва да ни отеснява. Едва побираме собствените си вещи в спалнята ни. А никой не иска да живее в Дома на Ветровете. — Той отново махна към невероятното имение около нас. — Затова искам да ни построиш къща, Фейра. Твори на воля. Твоя е.
Нямах думи. Не можех да опиша главоломните си чувства.
— Но… цената…
— Не се безпокой за цената.
— Но… — Вперих поглед в спящата буренясала градина, в рухналата къща. Представих си какво бих искала да създам тук. И коленете ми се разтрепериха. — Рис, това е прекалено голям подарък.
По лицето му се изписа най-сериозното му изражение.
— Не и за теб. Никой подарък не е прекалено голям за теб. — Той ме прегърна през кръста и ме целуна по слепоочието. — Построй къща с ателие. — Целуна ме по другото слепоочие. — Построй къща с ателие за теб и кабинет за мен. Построй къща с вана за двама. Достатъчно голяма да побере и крилете ми. — Още една целувка, този път по бузата. — Построй къща със стаи за цялото ни семейство. — Целуна ме по другата буза. — Построй къща с градина за Илейн, тренировъчна площадка за илирианските лигльовци, библиотека за Амрен и огромен будоар за Мор. — Последното ме разсмя. Но Рис заглуши смеха ми с целувка, дълга и сладка. — Построй къща с детска стая, Фейра.
Сърцето ми се сви до болка и аз също го целунах. Целунах го отново — и отново насред широкото празно имение.
— Добре — обещах му.
Глава 23