Царицата на Палмира [Златните вериги]

Тялото, измито и парфюмирано от гробарите още след като издъхна, беше изложено в атриума върху смъртно ложе. Подпорите носеха златните дискове на Непобедимия Бог Слънце. Балдахин от кафява коприна със сребърни пискюли беше опънат над парфюмирания труп на великата жрица.

Когато обявиха смъртта, разлепиха клонки червена ела на вратите към улицата. За учудване на Клавдия и Аврелиан, бяха дошли повече гости, отколкото те очакваха.

Към приятелите и длъжниците на Пулиний се бяха прибавили петдесетина сенатори, подтиквани колкото от любопитството, толкова и от желанието да се харесат. Поводът да бъдат видени от главния военачалник и първия секретар беше прекалено добър, за да не бъде използван. Занапред щяха да шепнат тези две имена веднага след произнасянето на името на Галиен Цезар, като противоотрова. Времената бяха доста несигурни, а тътенът от вътрешността на Рим прекалено силен, за да можеше някой да си позволи да бъде непредпазлив.

Съпровождани от оплаквачки и музиканти, които не жалеха усилията си, присъстващите се нижеха бавно покрай лицето на Юлия Корделия. Докато оракулите от храма на Непобедимия Бог Слънце възхваляваха името на великата жрица от Сирмиум, срещу доста щедро възнаграждение, разбира се, всички можеха да видят спокойните и хармонични черти на лицето на Юлия Корделия. Дори мъртва, тя съхраняваше част от красотата си.

Посъветван от Пулиний, Аврелиан се беше погрижил да се направят големи дарове на храма на Кибела, обожаваната Велика майка на империята. Трябваше да даде и жертвоприношение на Митра в пещерата на Палатинския хълм.

Рангът му на пратеник на Хелиос, втори по авторитет в ордена на вярващите в Митра, беше достатъчен, за да бъде тази церемония най-внушителната, на която римската пещера храм беше ставала свидетел от доста време насам. Присъстваха всички известни последователи на великия бог, които живееха в столицата. Същите дойдоха след това да се възхитят и на восъчното лице на Юлия Корделия.

Накрая, на осмия ден, робите запалиха факлите още на разсъмване.

Дори да имаше силно слънце, пак щяха да ги запалят. Но този ден небето беше надвиснало толкова ниско, сякаш скърбеше заедно с присъстващите. Ръмеше, а неприятният вятър вледеняваше всичко. Пламъците на факлите хвърляха сенки по стените и земята, все едно Харон* разпростираше водите на Стикс** под краката на живите. Слънцето показваше тъгата си, превръщайки се в безцветна пепел, подобна на онази, в която скоро щеше да се превърне Юлия Корделия – тя, която толкова дълго и толкова силно го беше боготворила.

[* Харон – в древногръцката митология това е лодкарят, който прекарва душите на мъртвите през реките Стикс и Ахерон в подземното царство на Хадес, ако те имат монета, с която да му платят. – Б.р.]

[** Стикс – реката на омразата в древногръцката митология, която разделя земята от подземното царство. – Б.р.]

* * *

Гробарите извадиха трупа от тържественото ложе, за да го поставят върху носилката от розмарин и мирта. Робите от къщата на Пулиний, както и тези на Аврелиан и Клавдия, я заобиколиха, оставяйки на слугините на Юлия Корделия привилегията да поставят ръцете си върху тялото на своята мъртва господарка.

Флейтисти и тромпетисти подхванаха първите ноти. Бавна, дразнеща и безкрайно повтаряща се монотонна песен, която действаше на нервите.

Те застанаха начело на шествието, което излезе от красивата вила на Пулиний. След тях вървяха оплаквачките, всички облечени в черно, с намазани с пепел и креда лица. Щом носилката на Юлия Корделия потегли, те започнаха да вият, удряйки се в гърдите, скубейки разчорлените си коси.

Древен закон даваше право само сенатските едили* да се придвижват из града с колесници. И така, Аврелиан, Аелкан и Максим трябваше да седнат в колесница, карана лично от Пулиний.

[* Длъжностно лице в древен Рим. – Б.пр.]

Това не беше лесно. Впрягът беше великолепен със своите четири вола, чиито рога, намазани със серей* и сажди, крепяха златни дискове, както и дъгите на лира. Обаче замислената да минава между камъните скъпоценна украса на осите му се оказваше доста неудобна при тротоарите.