![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
Тя разбра, че го беше намерила. Шаваад трябваше да бъде там, сред тази тълпа, която очакваше чудото на неговата дарба. Каква ирония! Дали той щеше да си помисли, че и тя като другите е дошла, за да я лекува?
Тиха песен прекъсна мислите й. До нея, като ехо, старите жени произнесоха кратка дума, която тя не разбра.
Нямаше повече смелост да чака. Промъквайки се от една до друга група, тя пресече площада. Сега страхът спираше дъха й повече от болката.
Всички тези дни, преди да вземе решението да се измъкне скришом от двореца, тя не беше успяла да се пребори с ужаса, който беше изпитала при вида на лицето на Шаваад. Събуждайки се от припадъка си, тя беше открила образа непокътнат в паметта си. Не беше останало нищо от неговата красота, дори погледа. Сякаш боговете бяха разтопили плътта и формите, за да не прилича вече на човек. Тя се страхуваше повече от всичко да се изправи отново срещу това лице.
Но би умряла, ако се отвърне!
Тя трябваше да му каже онова, което никога не беше му казвала. Трябваше, въпреки и противно на всичко.
Онова, което откри, докато се приближаваше, я учуди, но не така, както очакваше.
Децата, прави, заобикаляха трима седнали на дървени столчета мъже. От лицето на Шаваад се виждаха само незасегнатите му око, слепоочие и буза. Снежнобял воал прикриваше всичко останало, дори устата му. Ръката му развяваше леко руло папирус. Неговият глас, малко приглушен от дебелината на воала, беше толкова нежен и спокоен, какъвто Зиновия никога не го беше чувала.
— Имало един човек, изпратен от Господ – разказваше той. – Наричали го Старейшината. Името му било Йоан. Той дошъл при нас, за да покаже колко силна е светлината. Той, този Йоан, не бил светлина като Христос, нашия Господар. Но той казвал на всички: „Аз видях божията светлина. Тя е единствената истинска светлина. Идвайки на този свят, тя е осветила всеки човек. Светът е бил създаден от нея.” И когато слушали този Йоан, само от звука на гласа му били сигурни, че думите му са истина…
Децата следяха с изключително внимание историята, която Шаваад разказваше. Когато той млъкна, едното от тях попита:
— Твоят Господар Христос не е ли завиждал за цялата тази светлина? Защото той също е бог.
Двамата мъже до Шаваад прихнаха. Шаваад не помръдна.
— Не, Исус Христос не е завиждал. Защо е трябвало да го прави? Светлината била неговият баща и той също бил целият светлина. Той бил тялом човек, а иначе – светлина.
Настана тишина. Децата стояха объркани, със смръщени вежди, напрягайки се да разберат тези думи.
— Как е възможно това? – попита накрая едно по-голямо момиченце. – Онези, които казват, че слънцето е бог, те никога не са го видели като човек. Като бик, да. Дори като златен бик. Но не като човек. Не, не е възможно. Боговете не са хора. А и те не могат да бъдат само светлина.
Шаваад и съратниците му скръстиха ръцете си на гърдите, шепнейки думи, които никой не чу. После гласът на Шаваад прозвуча леко развеселен.
— Забрави онова, което говорят за слънцето, моето дете. Това са само измислици и лъжи на римляните. Божията светлина няма нищо общо с тези глупости.
— Обаче слънцето може да се види – заинати се момиченцето. – Светлината, за която ти говориш, ако не е на слънцето, къде мога да я видя?
— Ти ще я видиш! Ако ми се довериш, ще я видиш скоро, в своето сърце. Забрави какво са ти разказвали. Повярвай ми, тези истории не са по-важни от мухите, които в момента летят над носа ти!
Някои деца се засмяха. Шаваад направи пауза. Зиновия, като децата, като всички, които го слушаха, долови силата и авторитета, които се излъчваха от него. Той не мълчеше в очакване на въпрос, а за да обмислят думите му.
— Забравете онова, което са ви казвали за боговете – подхвана отново той, обръщайки се към всички. – Това са долни лъжи. Лъжи на римляните и лъжи на онези, които отнемат хляба от устата ви. Има само един Бог: това е Всевишният, бащата на Христос. Това е светлината, която е в този и в другия свят. Господ не иска от вас нито дарове, нито слабост. Той ви обича и ви желае доброто. Той е изпратил при нас Исус, своя син, за да поеме той в своето тяло вашия глад и вашата жажда и за да може да се отвори за вас раят на неговия баща, Господ Бог. Ето защо римляните го приковаха на кръста на страданието, както приковават вас в нищетата.
Той отново направи пауза, впечатлявайки децата със силата на гласа си. После стана и протегна ръце.