Хюрем. Московската наложница

Любовните уроци на Екатерина бяха завъртели главата на Руслана. Понякога, щом думите се окажеха недостатъчни, рускинята ѝ ги преподаваше нагледно. Отначало Руслана много се срамуваше. Опита да се измъкне от ръцете на момичето. Ала щом дланите, пръстите и устните на Екатерина залудуваха по тялото ѝ, съпротивата ѝ отслабна. Помисли си, че устните, които се разхождаха по врата ѝ, ще я подлудят. Когато учителката ѝ стисна грубо гърдите ѝ, пред погледа ѝ избухнаха звезди. А когато опитните пръсти на Екатерина посегнаха към най-тайното ѝ местенце и се отправиха на мистериозна експедиция, Руслана остана без дъх. Изведнъж тялото ѝ се разтресе в силни конвулсии. Щом момичето откри мястото, което търсеше, и ускори движенията на пръстите си, Руслана запуши устата си с ръка в опит да възпре вика, събуден от насладата, която се разля като вълна от главата към зърната на гърдите ѝ, а оттам към слабините. Малко след това експлодира отново. И отново! Не спираха нито пръстите на Екатерина, нито сподавените викове на Руслана. Върна се в леглото cи с треперещи крака. Усети, че от нея се стича нещо топло. Обхвана я ужас. Дали не беше прокървила? Но как бе възможно да прокърви от един женски пръст? Когато свали бельото си, за първи път видя някакво прозрачно и лепкаво нещо, но все пак почувства облекчения и си даде клетва това да е за последно. Срамота е. Никога повече няма да го допусне. Обаче един глас вътре в нея непрекъснато ѝ повтаряше: „Какво пък толкова!“. Ала съпротивата ѝ не доведе до нищо друго, освен че разпали желанието на Екатерина до полуда. Когато поредната буря от страст стихваше, Руслана прошепна:

— Това, което правим, не е редно.

— Не бъди глупава — засмя се тихо момичето. — В харема нещата стоят така, красавице. Какво мислиш, че правят толкова много жени без мъже?

— Това е грях. Срамно е.

— Не ти ли харесва?

Руслана не искаше да отговори на този въпрос и дори се опита да смени темата.

— Не ти ли харесва? — настоя Екатерина.

Когато пак не получи отговор, хвана едната гърда на Руслана в шепата си и стисна грубо зърното ѝ.

— Не се опитвай да го криеш, красавице. Умираш си от удоволствие. Изгаряш от нетърпение да дойда при теб.

Екатерина замълча за момент и погледна красивите очи на момичето, опиянени от сладостните бури, които беше изживяло.

— Аз също умирам от наслада.

Лицето на Руслана се озари.

— И аз ли мога да доставям удоволствие? — стеснително прошепна тя на Екатерина.

— Можеш и още как. Ако се добереш до покоите му, ще омаеш и владетеля.

— Наистина ли?

— Наистина. Но внимавай. В леглото на падишаха недей да пищиш. В никакъв случай не го прави. И не го хапи, както ухапа мен.

Докато казваше това, Екатерина погали отнесено синкавото петно, което бяха оставили зъбите на Руслана по врата ѝ.