Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Не ме поиска отново — каза, без да вдига глава.
Беше я срам да гледа Александра в лицето.
Защо ли? Александра не разбираше. Дали се срамуваше, защото беше преспала в леглото на Сюлейман, или защото Сюлейман не я беше харесал достатъчно, че да я покани отново? Та нали всички момичета в харема очакваха, искаха и всяка вечер тайно се молеха и мечтаеха да бъдат повикани в покоите на османския син? Ето че Екатерина се беше добрала до постелята му. В такъв случай не можеше да се срамува от това. Защото го бе искала и беше копняла за него.
И тя беше тук за това. Искаше да влезе в леглото му.
Ако Екатерина се срамуваше, защото не я бяха харесали, нямаше как да я утеши.
„ Аз изобщо няма да се срамувам. Ще легна с него и няма да поиска друга“, твърдо реши тя.
Обаче какво трябваше да направи, за да бъде харесвана и желана? Как можеше да ощастливи мъжа, пред когото целият свят трепереше? Какво означаваше всъщност да доставиш удоволствие на един мъж? Как трябваше да се държи в леглото? Като се изключи малкото информация, подочута от разни места, тя не знаеше нищо повече за онова, което наричаха правене на любов. Притесни се. Дали и тя нямаше да се провали?
Известно време мълчаха. После Александра се сети за най-важния въпрос. Ами така де, щом султанът не искаше Екатерина, какво щеше да стане с нея?
— Какво ще правиш? — прошепна.
Момичето се усмихна горчиво.
— Вече не се надявам, че нашият господар ще си спомни за мен. Не очаквам. Ще чакам да бъда отпратена от харема с някой ага, бей или, знам ли, някой еничар, завършил дворцовото училище Ендерун.
Александра прекара безсънна нощ заради налегналите я тревоги. Взе решения, които нямаше да може да изпълни сама. Като начало, трябваше да види Сюлейман или да му се покаже. Останалото вероятно щеше да се нареди от само себе си като по ноти. Първо трябваше да открие пътя към щастието си. А в леглото вероятно щеше да направи, каквото може. Сети се за съвета на султанката: Изтръгни онова, което хванеш, Александра. Вземи онова, което пожелаеш. Не пускай онова, което си взела.
Тя щеше да изпълни повелята ѝ. Щеше да позволи да си поиграят с нея, дори да я галят, за да открие пътя към щастието си. Щеше да се остави на онзи противен главен евнух в харема, дори — ако се наложеше — и на онази вещица, наречена Гюлбеяз.
XV
Александра и Екатерина се срещнаха още няколко пъти.
— Знаеш ли? Трябва да ти сменим името — каза ѝ русата наложница един ден.
— Името ми ли? Защо?
— Александра Анастасия Лисовска… Много е трудно. Турците не могат да произнесат правилно дори Александра.
Тя беше смаяна. Изгледа момичето, без да ѝ хрумне какво да отвърне.
— На теб ти трябва име, което да се изговаря лесно.
— Какво например?
— Например, например… ха, сетих се! Руслана, да, нека името ти е Руслана.
— Руслана ли?
— Да. Руслана. Произнася се лесно и е много подходящо за теб.
— Руслана… Руслана… — започна да повтаря Александра. — Наистина ли мислиш, че се налага да си сменя името?
— Да, красавице. Трябва да е лесно за господаря. Името ти не трябва да излиза от главата му. Александра — ами че човек ще си пречупи езика!
— Руслана… Руслана…
— Лошо ли е? Ти нали си рускиня?
Всъщност името хареса и на Александра. Звучеше ѝ добре.
— Как ще си сменя името? Достатъчно ли е само да обявя, че вече съм Руслана?
— Най-напред ще кажеш на онова прасе Сюмбюл. Ако те вика с „Александра“, няма да отговаряш. Щом каже „Руслана“, ще се обръщаш.
— Ясно — значи ме чака още много бой с пръчката.
— Този тип е дявол. По-лош е даже и от дявола. Гледай да се спогодиш с него, красавице. Поиска ли, ще ти открие пътя, а ако не — ще те хване и ще те изхвърли от двореца. Никой няма дори да разбере.
Александра реши да бъде Руслана. При първата изскочила възможност се изпречи пред Сюмбюл ага.
— Ще си сменя името.
— Какво ще направиш?
— Вече няма да съм Александра, а Руслана.
— Как ще се казваш?
От черната физиономия на мъжа не можеше да се отгатне какво мисли. Обаче дясната му ръка беше започнала да потрепва. Вероятно пръчката всеки момент щеше да изсвисти.