Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Безапелационното решение на баща ми създаде трудности и на мен. Както всяка година, императорското семейство заедно с херцогинята се намираше в лятната резиденция в Бад Ишъл. Не изпитвах ни най-малкото желание да допълвам с присъствието си тази деспотична идилия. Бад Ишъл беше запазена територия на леля София и появата ми там би била равна на капитулация. Не исках да й давам повод за триумф. Ако Франц Йозеф желаеше да отпразнува с мен трийсет и втория си рожден ден на 18 август, то щеше да му се наложи да го стори във Виена. Завоалирах това условие в едно крайно мило писмо до императора, ала въпреки това нещата твърде приличаха на ултиматум.
Франц Йозеф взе решение в моя полза. Заповяда да бъде организирано преждевременното завръщане на съпругата му във Виена и лично ме пресрещна във Фрайласинг. Дори си беше обръснал бакенбардите, които не харесвах; сияеше, когато ме прегърна на перона.
– Цялата империя е в краката ти, Сиси – поздрави ме той, преливащ от възторг, и нежно ме целуна. – Изглеждаш прекрасно, толкова млада и здрава. Аз съм най-щастливият човек на света, че те виждам в толкова добра форма.
– И аз съм щастлива – трогнато отвърнах на прегръдката му аз, после се отдръпнах леко. – Да не мислиш, че дългото боледуване ми доставяше удоволствие, Франци? Ще направя всичко да не ми се случва повече.
– Сигурен съм, че няма такава опасност, Сиси, толкова цветущ вид имаш. Как го постигаш? Ти не старееш, а само хубавееш.
Той ме обсипа с комплименти, а аз бях очаквала упреци. Изглежда, не се сърдеше, задето съм го измъкнала от Бад Ишъл. Поздрави най-сърдечно и брат ми Бърборко, който, естествено, вече трябваше да бъде наричан с кръщелното си име Карл Теодор.
Бърборко беше пораснал – млад мъж, който скоро трябваше да си търси булка. Взела го бях под крилото си с цел да придобие малко светски маниери и известен опит в посещенията на чужди дворци. А също и за да имам край себе си частица от Бавария, след като татко ме прогони от родния ми дом така грубо и егоистично.
– Ще се погрижим да се позабавляваш и във Виена – дружелюбно обеща Франц Йозеф на брат ми. – Виенските девойчета никак не са лишени от чар, макар да не могат да се мерят по красота със сестра ти.
– Той преувеличава най-безсрамно, Бърборко – възразих аз, въпреки че всъщност бях очарована от любезностите на Франц Йозеф.
– Ни най-малко – императорът отново целуна ръцете ми. – Ти си най-красивото бижу в цялата ми империя, Сиси! Нищо чудно, че светът ми завижда за моята грациозна императрица.
Колко мило се изрази само. И как ме гледаше! Сякаш виждаше нещо прекрасно. Добре помнех и други негови погледи. Загрижени, раздразнени, нетърпеливи или недоумяващи погледи, от които ме хващаше страх. Докато при тази наша среща имах чувството, сякаш ме ухажваше както навремето, когато бяхме сгодени. Това поведение ми допадна. То ми вдъхна сили да се опълча на виенския двор.
Естествено, бях наясно, че дамите и господата от висшата аристокрация няма да приветстват завръщането ми така въодушевено като императора. Знаех, че първите семейства на страната ще се мръщят на баварската роза по-безсрамно от всякога. Нека! За първи път се чувствах достатъчно силна, за да се противопоставя на всички тях.
Все пак виенските вестници, които информираха най-подробно за моето посрещане в столицата, бяха единодушни, че завръщането ми дава на народа повод за ликуване. Те намираха най-ласкателните думи, за да опишат външността, поведението и добротата ми. Когато пренебрегнах предварително подготвената реч за приема при кмета и му отговорих със собствени слова, бях възнаградена с такива бурни аплодисменти, че дори забравих стария си навик да се усмихвам със затворена уста.
Бях трогната и същевременно дълбоко изненадана, че петнайсет хиляди души споделяха радостта ми. Вечерта виенчани се отправиха на великолепно факелно шествие до двореца „Шьонбрун", където се бяхме настанили първоначално. Сърдечността, с която ме обсипа обикновеният народ, ме порази дотолкова, че по изключение забравих дълбоко вкоренения си страх от многолюдни човешки тълпи.
Уплашената младоженка в стъклената каляска, която трепереше от страх пред бъдещите си поданици, се бе превърнала в зряла императрица, грациозно приемаща изразите на преданост към нея. Върху почвата на тази симпатия вирееше и крепнеше едно ново самочувствие. Франц Йозеф беше първият, който го усети.
– Тези глупави предписания, ритуали и нрави на дворцовия протокол са толкова досадни – изненадах аз съпруга си с открит бунт срещу скования испански церемониал. – Не искам да се съобразявам с правила, които не са променяни от шестнайсети век. И без това повечето са напълно безсмислени. Защо да нося обувките си само веднъж и да се обаждам на главния ти управител, когато пожелая да говоря с теб? Него какво го засяга?