Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
За по-малко от минута първите трима жабари напуснаха стаята с все така напълно безизразните си физиономии, с които се бяха явили пред мен. Останах сам с капитана. Той ми пусна жабешката си усмивка, сетне извади пакет швейцарски цигари. Запали една и започна спокойно да издухва кръгчета дим. После направи някакъв удивителен трик с дима, като изпусна плътен облак от него от устата си, след което го всмука през носа на две плътни струи. Еха! Дори в сегашното ми положение номерът страшно ме впечатли. Та аз дори баща си не бях виждал да прави нещо подобно, а той можеше цяла книга да напише за трикове с цигарен дим! Ако случайно излезех жив от тая стая, щях да го попитам как го прави. Накрая, след още няколко кръгчета дим и всмуквания през носа, капитанът рече:
— Е, господин Белфърт, извинявам се за причиненото ви неудобство покрай злополучното недоразумение. Стюардесата се съгласи да не повдига обвинение, така че сте свободен да си вървите. Приятелите ви, ви чакат отвън, ако желаете да ме последвате.
Ха? Нима можеше да е толкова просто? Да не би швейцарските банкери вече да ми бяха платили гаранцията? Вълка от Уолстрийт — неуязвим, както винаги!
Най-сетне паниката ме напусна, съзнанието ми се успокои и пак хукна подир Франка. Усмихнах се невинно на новия си швейцарски приятел и казах:
— Понеже казахте, „ако желая“, онова, което истински желая, е да ме свържете със стюардесата от самолета — направих кратка пауза и му пуснах марковата си усмивка „вълк в овча кожа“.
Усетих как лицето му се стегна.
Майка му стара! Вдигнах ръце с обърнати към него длани и казах:
— Разбира се, само за да поднеса официални извинения на младата блондинка… искам да кажа — на младата дама, и евентуално да предложа някаква финансова компенсация, ако разбирате какво имам предвид. — Едва надвих на желанието си да му намигна.
Жабарят килна глава настрани и ме фиксира с поглед в смисъл: „Ти си едно напълно откачено копеле!“, но каза единствено:
— Бихме желали да не общувате със стюардесата, докато трае престоят ви в Швейцария. Тя очевидно е… как се казваше на английски… тя е…
— Травматизирана? — предложих услужливо.
— Точно така, травматизирана. Това е думата, която бихме използвали. Затова бихме желали да не контактувате с нея при никакви обстоятелства. Нямам ни най-малко съмнение, че тук ще срещнете много прекрасни жени, ако това е целта на посещението ви. Очевидно имате приятели в ключови позиции. — И с тия думи капитан Желание лично ме ескортира през митницата, без дори да си направи труда да подпечата паспорта ми.
За разлика от престоя в самолета, пътуването с лимузината бе спокойно и лишено от ексцесии. Чудесно. В края на краищата малко спокойствие след сутрешния хаос нямаше да ми се отрази зле. Настанихме се в прословутия хотел „Ришмон“, смятан за един от най-добрите в Швейцария. Даже, според банкиращите в Швейцария мои приятели, „Ришмон“ бил най-елегантният хотел, най-изисканият.
Но още със самото си пристигане установих, че „елегантен“ и „изискан“ бяха швейцарски кодови думи за „депресивен“ и „потискащ“. Още с влизането във фоайето установих, че е фрашкан с жабарски антични мебели в стил Луи XIV, както гордо ме информира портиерът, от средата на XVIII век. Но с погледа си на познавач прецених, че тоя крал е трябвало да прати на гилотината вътрешния си декоратор. По износените килими все още личаха флорални мотиви, каквито можеше да нарисува само сляпа маймуна, стига нещо да я вдъхнови. Цветовата схема също ми беше непозната — комбинация от жълто с цвят на кучешка пикня и нещо наподобяващо повръщано розово. Сто на сто отговорният жабар е пръснал цяло състояние за тая дрисня, която за еврейче-новобогаташ като мен си беше точно това: дрисня! Дай ми на мен нещо ново, ярко, весело!
Както и да е, и това преглътнах. Бях задължен на швейцарските си банкери, та поне можех да се престоря, че одобрявам избора им на хотел. Пък и след като струваше шестнайсет хиляди франка, тоест четири хиляди щатски долара на вечер, нямаше начин да е чак толкова зле.
Мениджърът на хотела — длъгнест жабар, ми връчи ключа и гордо ми съобщи кои други светски знаменитости били тук в момента, включително и самият Майкъл Джексън. Страхотно! — рекох си, сега вече наистина мразя това място.