Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан отвори едно чекмедже и извади някогашните си дрехи за пътуване.
— Може би пророчеството се опитва да ти помогне.
Ричард свъси чело, докато се закопчаваше.
— Това, което ме притеснява — рече накрая и се наведе да си вземе ризата, — е, че пророчествата, които сякаш казват едно и също, използват различни думи. На едно място се казва, че покривът ще се срине, а на друго, че небето ще се срине. Покривът и небето не са едно и също. Но двете предупреждения имат нещо общо — и в двата случая нещо пада от горе. Пък и все пак „покрив“ и „небе“ някак са свързани.
— Може би в оригинала е било казано едно и също, но думата се е изместила при превода. Или пък е предвидено да звучи неясно.
Ричард обу единия си ботуш.
— Или може би покривът и небето са метафори.
— Метафори ли? — попита Калан, докато придърпваше нагоре по дългите си крака панталоните.
— Да, като онова: „Царицата взема пешка.“ Това говори красноречиво, че ти ще поразиш онази жена със силата си. Това, че е наречена пешка, показва, че е била използвана. Тя беше марионетка. Мисля, че скритата ръка, направляваща тази марионетка, е искала всички гости на Двореца да присъстват на представлението.
— Искаш да кажеш, че покривът е метафора за небето или обратното?
— Възможно е — кимна Ричард. — Нали разбираш, както нощното небе може да бъде наречено покрив от звезди.
— В такъв случай, как мислиш, какво означава това пророчество, свързано с падането на покрива или небето?
— Това, което ще се срине около нас, може да е животът или светът.
На Калан не й прозвуча никак добре.
И двамата се сепнаха от пронизителен виещ звук, дошъл откъм коридора отвън.
Нещо тежко се блъсна в масивната двойна врата на спалнята. В първия момент Калан си помисли, че двете крила ще изскочат от пантите, но се задържаха.
Ричард и Калан притаиха дъх, вторачени във вратата.
— Това пък какво беше? — прошепна тя.
— Нямам представа. — Пръстите на Ричард намериха дръжката на меча. — Да видим.
Ричард открехна вратата само колкото да могат да надзърнат навън в коридора. Рефлекторните лампи, окачени по стените, осветяваха пространството пред вратата и малко по-нататък, където се пресичаха няколко коридора. През тясната пролука Калан видя въоръжени до зъби мъже да се щурат трескаво насам-натам.
По мраморния под на коридора имаше пръски и локвички кръв.
В краката им до вратата лежеше едро черно куче, промушено с две стрели. В тялото му имаше още няколко видими рани, от които сълзеше кръв.
Ричард отвори вратата докрай. Главата на мъртвото животно се килна през прага. Един от войниците, видял Ричард и Калан при вратата, се завтече при тях.
Беше здравеняк. Спря се, задъхан.
— Извинете, Господарю Рал.
— Какво става тук? — попита Ричард.
— Ами, това куче обикаляше из коридорите, лаеше по хората и се зъбеше. Накрая се видяхме принудени да го убием.
— Откъде се взе? — попита Калан, застанала отстрани до Ричард.
— Сигурно е на някой от хората долу на пазара. Когато всички бяха пуснати вътре заради бурята, животните също влязоха. Конете и мулетата бяха вкарани в конюшните, но кучетата останаха при собствениците им. Мисля, че в хаоса някои от тях са избягали. Специално това черното явно се е отскубнало от стопанина си и е хукнало да обикаля из коридорите.
Ричард приклекна край мъртвото животно и го погали по рунтавата козина. Дори в смъртта зъбите на кучето бяха оголени в зловеща гримаса. Ричард го потупа по врата, обзет от горчивина за нелепата му смърт.
— Значи този приятел е избягал от собствениците си?
— Така ми се струва, Господарю Рал. Забелязахме го да тича из коридорите, насочвайки се насам. Опитахме се да го уловим, но в крайна сметка беше твърде разярено и се наложи да го умъртвим. Съжалявам, че ви обезпокоихме.
Ричард махна с ръка.
— Не се притеснявай. Тъкмо се канехме да тръгваме към Градината на живота. — Пак погали животното по черната козина. — Жалко, че се е наложило горкото приятелче да умре.
Макар обяснението на войника да звучеше достатъчно разумно, Калан не можеше да се отърси от мисълта за думите на жената, която се опита да я убие: „Тъмни твари, черни сили, които те повалят. Няма да успееш да им се измъкнеш.“
Двадесет и шеста глава
ВИСОКО В СЪРЦЕТО НА НАРОДНИЯ ДВОРЕЦ, Ричард и Калан, придружавани от отряд гвардейци, се отправиха сред лабиринт от кръстосващи се коридори, които оформяха рамената на централната фигура от заклинанието, опасващо комплекса на Двореца. Тези рамена, следващи извивките на сложна формула, даваха допълнителна сила на Градината на живота.