Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тя поклати глава.
— Тогава, кървави врани, Амара, защо си против моето решение?
— Защото се доверявам на неговото решение — тихо каза Амара. — Защото съм положила клетва — тя направи кратка пауза и добави: — Както и ти.
Бърнард изсумтя, признавайки обратния удар.
Амара се притисна в него и той я прегърна. Тя положи глава на гърдите му.
— Ако и на теб не е казал, ти защо си тук?
Гласът на Бърнард тътнеше в гърдите му, предизвиквайки приятна вибрация в ухото й.
— Каза ми, че има нужда от опитен горски и разузнавач, на когото може да се довери — изсумтя той и се засмя. — И добави, че и ти ще си тук. Мисля, че той знаеше, че за мен това ще е достатъчна причина.
Амара изведнъж вдигна глава, за да се вгледа в лицето на съпруга си.
— Точно както знаеше, че един ден отново ще бъдем заедно и аз ще бъда напълно шашната от това, че задаваш твърде много въпроси — тя усети как устата й се разтяга в усмивка. — Докато не е прекалено късно да променим вижданията си, предполагам.
Бърнард се намръщи и присви очи, поглеждайки назад към мястото, където седеше Гай, след което каза:
— Няма да направим и крачка, докато не разбера какво точно ни предстои.
Амара се намръщи и каза на свой ред:
— Предполагам, че мой дълг ще бъде да ти попреча да прекратиш тази мисия. Строго погледнато.
— Вече го направи веднъж — отвърна Бърнард, а очите му за миг заблестяха развеселено. — Помниш какво се получи — изражението на лицето му стана по-сериозно. — Не можеш да ме спреш, без да ни изложиш на риск, Амара. И се съмнявам, че той би могъл да се справи с мен без призоваване на фурии. Дори и ако в момента можеше да ходи.
Амара бавно кимна.
— Е, може би.
— О-о?
— Това ни дава възможност да окажем натиск върху него — тя погледна към Първия лорд. — Той пази тайни чисто рефлексивно. Не мога да му служа и да го защитавам, ако съм сляпа и се лутам на тъмно. Но…
Бърнард взе ръката й в своята и нежно я стисна:
— Но какво?
Усети как устните й се свиват:
— Просто чувствам, че това не е съвсем правилно. Толкова много неща се обърнаха срещу него. Фиделиас…
Сълзи изпълниха очите й с нарастваща вълна гняв, когато се сети за предателството на своя наставник. Стана й невъзможно да говори.
— Не е същото, любима — каза той тихо. — Ти се опитваш да го защитиш и да предложиш най-доброто решение. Това абсолютно не е същото.
— Надявам се да си прав — също толкова тихо му отвърна тя.
Тя наклони глава и примигна, преди сълзите да успеят да се появят на лицето й. След това кимна още веднъж, успокои се и тръгна обратно към Гай. Бърнард я последва.
Първият лорд погледна израженията на техните лица, след което само каза:
— Аха.
Амара спря пред него и се отпусна на колене, за да са очите им на едно ниво.
— Сър, граф Калдерон…
Той вдигна ръка в нетърпелив жест, гледайки Бърнард.
— Няма да изминем нито миля повече, докато не разберете защо и къде отиваме? Нещо такова?
Бърнард изсумтя.
— Всъщност няма да направим нито крачка.
Гай потръпна, повдигайки единия си крак.
— Толкова ли е зле?
Бърнард пристъпи, застана на колене и изчетка с една ръка слоя ситни горски боклуци, разкривайки няколко малки бяло-розови кристала. Хвърли ги в котлето и като започна да разбърква водата, отговори:
— Без използване на водни фурии? Напълно възможно е да се превърне в нещо много лошо, сър.
Гай изсумтя гнусливо:
— Предполагам, че бих бил глупак, ако пренебрегна съветите на опитен горски, заради които съм го взел?
Ъгълчето на устата на Бърнард трепна в усмивка.
— Никога не бих казал това, сър.
Белите зъби на Гай проблеснаха за миг.
— Само защото не си много приказлив, нали?
Той погледна ранените си и кървящи крака.
— Доколкото разбирам, твоят съвет е да използвам фуриите си, за да излекувам раните?
— Или да прелетите до някой, който ще ги излекува — каза Бърнард.
— Какви са шансовете ми, ако не го направя?
— Ако своевременно успеем да предотвратим инфекцията, може би ще се справя сам. Ако не успеем — той сви рамене, — ще започнете да слабеете, после ще започне треска и в крайна сметка ще умрете. Ще ни остане да се надяваме, че ще запазите способността си да отстраните проблема, докато треската не стигне твърде далеч и вече няма да може да се лекува с помощта на фурии.