Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Много пъти се провалях, смущавах се, бърках. Веднъж дори за малко не разруших всичко, вместо да преподредя клетките на растенията. Не знам колко продължи, но накрая все пак успях. Двата стола стояха един до друг, сякаш бяха близнаци от конвейера на компютърно управляван завод. Потях се като вбесен маниак, главата ми щеше да се пръсне, ала се справих. Свлякох се изтощен на пода и започнах да се боря за глътка въздух. Вола изглеждаше повече от доволна.
— Не вярвах, че мога… — признах си, докато гръдният ми кош се издуваше и спадаше, сякаш бях пренасял непосилно тежки камъни.
— Наистина си силен, Кал Тремон — промълви тя. — Извънредно силен. Доста от предишните ми ученици се издигаха до магистри, но само четирима се справиха с това упражнение от първия път. Повечето така и не успяват, остават си надзиратели. А мнозина от тях, като онзи твой Кронлон, не можеха дори да развалят стола, без да убият микроорганизмите в него. Някои правят това… и спират дотук. Само шепа хора връщат формата на предмета, но едва четирима… вече сте петима… го сториха веднага. Ще ти бъде все по-лесно с всяко повторение, макар че формата на този стол е съвсем проста в сравнение с други неща.
— А останалите… — изграчих с отпаднал глас. — Познавам ли ги?
Тя сви рамене.
— Първият е господарят Тийл, моят племенник. Също магистър Артур и доктор Пон. И Марек Крийгън.
Рязко вдигнах глава.
— Какво? Вие ли го обучихте?
Вола кимна.
— Беше отдавна, разбира се. Тогава бях съвсем млада, на шестнайсет или седемнайсет години, но вече живеех тук. Тремон, аз съм от редките случаи на местен жител с голяма вродена сила.
И това беше интересно, ала сега умът ми се вълнуваше само от новата информация за Крийгън. Ето защо понякога се връща в имението и би позволил тържество в своя чест точно тук! Преди десетилетия Марек Крийгън също като мен е бил стоварен в Зийс, бъхтил се е из тия поля, дошъл е в замъка (ако тогава вече го е имало) и е бил обучен от съвсем младата Вола. Прекалено много съвпадения, за да са случайни. Естествено Конфедерацията бе уредила всичко. Избрали са човека, чиито характеристики като агент са съвпадали най-добре с досието на Крийгън и са го пратили на същото място при същите условия. Вече ми беше ясно какво са замислили и трябваше да призная проницателността им.
— Обзалагам се, че и вие сте възстановила стола от първия път — казах на Вола.
Тя се ухили и ми намигна.
— Разкажете нещо за Крийгън — настоях. — Какъв човек е той?
Наставничката изопна гръб и ме изгледа от горе на долу.
— Прилича на теб, Кал Тремон. Ужасно си приличате.
Повече не пожела да сподели. Остави ме да се боря с все по-гадното главоболие от отшумяващото въздействие на питието. Силата си имаше цена.
Дванадесета глава
Твърде опасен, за да се навърта наоколо
Спах неспокойно, главоболието ме измъчваше и се събуждах на няколко пъти, за да чуя само тишината наоколо. Все ми се струваше, че нещо е влязло в стаята и веднъж дори почти бях сигурен, че незнайният посетител наистина стои до леглото ми и вперил поглед в мен, се е отдал на дълбок размисъл. Загадъчна фигура, привидение… огромно, извисяващо се, мрачно, смътно, могъщо. Точно като в детски кошмар, но твърде убедително, за да отворя очи и да проверя има ли наистина някой.
Проклинах се за тази закъсняла реакция на преживяното през деня, за слабостта си пред първобитните страхове, но ужасът не отстъпваше. Накрая се засрамих достатъчно, за да погледна, но тъмната стая ми се видя съвсем празна.
Тъкмо да се обърна на другия хълбок и да потъна отново в сън, когато слухът ми долови лек шум до вратата. Замръзнах неподвижно, наполовина от страх, наполовина от… колкото и да ми беше неприятно — съвсем детска уплаха пред безименното чудовище от кошмара.
— Тремон! — тихо прошепна някаква жена.
Разсъних се в миг и се надигнах предпазливо. Щом разбрах, че пред мен има човек от плът и кръв, обзе ме недоумение и любопитство.
— Тук съм! — отвърнах също шепнешком.
Жената ме доближи с леки стъпки, без тъмнината ни най-малко да пречи на движенията й, и приклекна до мен. Макар да различавах само смътните й очертания, познах Вола.