Лилит: Змия в тревата

— Доктор Пон е на друго мнение — позволих си да възразя. — Според него ние се раждаме с различни равнища на стимулаторите в организмите си и всекиму е предопределено какво ще постигне.

— А, оня извратен гад ли… — промърмори тя с погнуса. — Още когато живееше по граничните светове, беше окончателно изкукал. Обикновен садист с влечение към нещастни момиченца. Не забравяй това! Господарят го търпи отчасти от страх, струва ми се, но повече защото Пон му пробутва псевдонаучни глупотевини, каквито Тийл желае да чуе. Мисля, че е мръсотия онова, което върши с горките малки момичета. Май навремето са го спипали за нещо подобно и са го пратили тук. Но, стига да се ограничава с пешките, ще му се размине безнаказано.

„Стига да се ограничава с пешките…“ Върнах се мислено в деня, когато и аз проклех тъпите селяци с почти същото пренебрежение. Още не можех да съзра някаква грешка в логиката си. И все пак трябваше да има нещо сбъркано, защото нехайното отношение към повечето жители на Лилит ме дразнеше. Упорито си повтарях, че в цивилизацията е друго. Там повечето хора бяха от вида Homo superior, тоест постигнали съвършенство на ума и тялото, радващи се поравно на охолството и работата — същинска сбъдната утопия. А непълноценните ги изхвърляха към граничните светове или такива като мен ги издирваха и ликвидираха, или…

Или ги пращаха в Диаманта на Уордън.

Обаче, ако Вола беше правата, а не доктор Пон, значи все пак съществуваше възможност тази закоравяла тирания да се превърне в истински рай. Може би си струваше да обмисля подобна цел. Поне наглед и тук важаха законите на човешката история. Овластените винаги поробват масите и трупат богатства за задоволяване на собствените си стремежи, докато накрая угнетените въстанат срещу тази несправедливост. Тогава идва време тираните да бъдат отхвърлени. В съвременната цивилизация невероятният взрив на технологичен напредък бе запратил в учебниците почти всички видове унизителен труд, а в джоба на всеки бе сложил мощен компютър. Достъпът до високоразвити технологии винаги е бил ключът към човешкия прогрес; тук му съответстваше контролът върху силата на микроорганизмите. Ако всеки на Лилит се научи как да си служи със силата, разните Поновци ще бъдат незабавно изтребени. Прозрях, че Вола не разбира накъде води собствената й логика, не стига до крайния извод, а аз самият вече знаех на кой идеал да се посветя, когато… Когато какво?