Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— През особено критичния период в началото на пубертета Кира успяваше да влияе върху растенията — те просто избуяваха пред очите на хората. Предизвикваше дори слаби земетресения в околността. После силата й изчезна, както се случва почти с всички, и момичето попадна при мен. В работата си с нея успях да установя много от химическите стимулатори за определени зони от мозъка. — Той огледа голата стая. — Усещате ли микробите тук?
Вече почти по инстинкт забелязвах странното излъчване на живота във всичко наоколо, дори в наглед най-неподвижната мъртва материя. Разбира се, долавях присъствието на малките твари във всяка молекула на скалата. Кимнах към Пон.
— Чудесно. Сега гледайте внимателно. Кира, искам с усилие на съзнанието си да издълбаеш в стената куб със страна петдесет сантиметра, на височина около два метра от пода.
Той побърза да се дръпне и незнайно защо, аз също долепих гръб колкото мога по-далече от момичето. Чувствах как Пон се съсредоточава, вероятно насочвайки онези стимули — ензими или каквото там бяха, за да разбуди силата.
— Хайде, Кира! — издиша той.
Случилото се след миг едва не ме разочарова. Нямаше трясък на мълния, разтърсващ грохот или нещо подобно. Само… как да го нарека…
Чух изщракване, после звук като от падаща мазилка или съборена по склона пръст. Съвсем тих шум… но в стената се образува кухина с очертанията на куб, а в нея — малка купчинка прашец.
Доктор Пон застана пред дупката, бръсна с ръка прашеца и ме подкани с жест да отида при него. Бях малко неспокоен от близостта си с източника на такова могъщество, но все пак огледах стореното от момичето. Кухината беше съвсем правилна и гладка, нямаше никаква следа от начина, по който се бе образувала.
— Ето ви го и доказателството, че всеки от нас притежава тези заложби. Още не ми е ясна причината, но у жените поначало те са по-силни и по-трудни за овладяване. В онази зала имам момичета, които могат да заличат целия замък за един миг, ако бъдат правилно насочени и стимулирани.
— Докторе, защо ми се струва, че би трябвало да сте заплаха за тукашния господар, а и за по-високопоставените от него? — промърморих аз.
Той избухна в кикот и енергично завъртя глава.
— О, не! Доста съм силен, знанията ми също си ги бива, но нямам никакво желание да се кича с ранга на рицар. Така не бих могъл да се занимавам със същинската си работа. Не съм заплаха за никого, защото те разбират, че не ламтя за положението им. Дори ме насърчават… кой знае, някога може и да им помогна. Например магистър Артур проявява жив интерес към едно от момичетата, което според нас е способно да спре цяла настъпваща армия, а вероятно и да я стрие на прах.
Върнахме се в „моргата“, Кира ни следваше като робот.
— Коя? — попитах веднага, усещайки как стомахът се свива.
— Онази — посочи Пон.
Към Тай, както и очаквах.
Започнах доста умело да откривам тайните коридори. Е трябва да си призная, че изобщо не припарих до ония от тях, където предполагах, че има стражи и капани, особено към водещите до покоите на господаря Тийл. Но останалите ми бяха полезни. Човек едва ли не би могъл да си живее незабелязано в тези ниши и проходчета през стените, стига да съществуваше начин да избегне другите, които също редовно минаваха оттам — някои по работа (надничане и подслушване), други за забавления като воайорството например. Естествено всеки знаеше за съществуването на подобни дейности, но малцина се замисляха за тях.
Уроците започнаха около седмица след появата ми в замъка. Очаквах ги напрегнато. Наставничка ми беше Вола Тиджи, сестра на възрастната дама, която ме посрещна на портата. Но за разлика от нея, Вола беше по-сериозна и делова и явно имаше по-добра представа за поста и задълженията си. Все пак външно си приличаха като близначки, а може и наистина да бяха такива.
— Както вече си разбрал, най-важни са химическите стимулатори — каза ми тя. — Трудното е да се владееш достатъчно добре, за да си послужиш със собствената си глава и да постигнеш точно каквото желаеш, както и да насочваш резултата с усилие на волята. У всеки жител на Лилит е заложен този потенциал, но разликата е в психиката на индивидите. Не всички, дори не повечето — слава Богу! — са способни да се съсредоточат, да напрегнат воля, да проявят съобразителност в обучението и да прилагат правилно похватите.