Годината на Кобрата [bg]

В двореца, разбира се, бяха известени за пристигането ни. Храмови хорове, танцьори, хесети и музиканти ни посрещнаха с фанфари от звуци, песни, танци и напеви. Пристанището представляваше пъстър поток от цветове, изпълнено с придворни, жреци, държани на ветрила и сановници в скъпи роби, лъскави животински кожи и блещукащи яки, огърлици и гривни. Огромни розови ветрила от накиснати в прекрасни парфюми щраусови пера разнасяха приятен аромат, който да прикрие тежката миризма на мас, сушена риба и човешки изпражнения и ужасната воня от кошарите с маймуни и жирафи по-надолу по брега. Тръби и рогове ревяха пронизително, систри дрънчаха и под съпровода на засилващия се напевен химн към Хор на Тайния огън корабът ни се извъртя настрани и се доближи успоредно на пристанището. Хвърлиха въжета, големият мост беше свален и ние слязохме на брега, където ни посрещнаха дъжд от лотосов цвят, преливащи чаши вино и сладкиши със сусам и горена захар, които никой от нас не посмя да опита.

Ескорт от офицери в бойни премени и смразяващи на вид тояги обграждаше група придворни, скрити зад слънчобрани и ветрила с позлатени краища. Войниците се отдръпнаха и направиха път на Хюйи, Майа и Собек да ни прегърнат в знак на мир. Хюйи беше висок и изтънчен както винаги, а спокойните му тъмни очи и ведрото му лице прикриваха кипящата вътре амбиция. Усмихнат и тлъст, лъснал от масла и окъпан в парфюм, размахал обсипани с пръстени ръце, Майа притича на пръсти, като примигваше със скрити зад пластове сланина очички. Носеше украсени със злато чехли на високи токове, пърхащи роби и бродиран колан. Майа — невероятният финансист, мъжът, който отчаяно искаше да бъде жена. До него беше Собек — по-пълен и спокоен от някогашните си славни дни като Господар на бедните квартали. Сега беше Кмет на Източна и Западна Тива, Началник на полицията, съпруг на още по-пълна жена и любящ баща на две деца. Бедният Собек! Леопардът се беше превърнал в агне и по-късно щеше да плати за това с живота си. Собек, бивш любовник на едно от Божествените украшения от харема на фараона, осъден за наглостта си на заточение в затворнически оазис, после избягал и — като истински боец — съзаклятничил, предавал и убивал, за да възвърне мястото си като Чедо на Кап! Онази сутрин обаче изглеждаше щастлив, сякаш е достигнал Далечния хоризонт и е получил уверения, че ще живее вечно. Изгледаше великолепно в надиплените роби, знаците на длъжността си и огърлицата халцедони. Прегърнах го наред с останалите; не пропуснах и ревнивия поглед на Майа — Собек все още беше великият му герой, любовта на живота му. Хитрият финансист, лукавият съзаклятник не бе изоставил приятелите от детинство: Майа все още обичаше Собек повече от всичко на света.