Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Всички — тихо каза Рейч.
— Всички Нови Търговци? — объркано я попита Роника.
— Каза, че всички трябва да са част от този нов Бингтаун. И въпреки това изключваш една група.
Роника разсъди.
— Предполагам, че като казвам Трите кораба, имам предвид всички хора, дошли да се установят тук, след като бингтаунските Търговци са основали Бингтаун. Всички хора, които са дошли и са приели нашия начин на живот като свой.
— Помисли отново, Роника. Наистина ли не ни виждаш, въпреки че сме тук?
Роника затвори очи за момент. След това ги отвори и открито срещна погледа на Рейч.
— Срамувам се от себе си. Права си. Познаваш ли някого, който може да говори от името на робите?
Рейч я изгледа безизразно.
— Не ни наричай роби. Нарекоха ни така, за да ни направят нещо, което не сме. Помежду си се наричаме Татуираните. Това показва, че те са ни маркирали, а не че могат да притежават душите ни.
— Имате ли водач?
— Не точно. Когато Янтар беше в Бингтаун, ни показа как да си помогнем. Каза във всяко домакинство да намерим по един, който да разполага с информацията. Ако някой открие нещо полезно, нещо, което може да помогне на който и да е желаещ да избяга или да има малко време за себе си, като например врата със счупена ключалка, или къде господарят държи пари, лесни за отмъкване, е, тази информация се предава на притежателя на информация. Тогава се намесва друг, който пазарува или пере, или прави нещо, което да го води в града и да го поставя в контакт с Татуирани от други домакинства. Той предава информацията от информатора на другите къщи и носи други новини за споделяне. По този начин един Татуиран е способен да използва знанието, че някой господар е изпратил цял вагон с жито, за да извести роднини или приятели, работещи в тази ферма. Или да открадне пари от господаря си и да се скрие във вагон със сено, принадлежащ на друг, за да избяга. Янтар ни окуражи да нямаме един водач, на който да разчитаме, а много — като възлите на рибарска мрежа. Един водач може да бъде хванат и измъчван, и да предаде всички ни. Но докато водачеството е разделено, ние сме като мрежа — дори да я разрежеш на две, всяка половина ще има още много възли.
— Янтар е направила всичко това? Янтар, майсторката на огърлици? — усъмни се Роника. Рейч кимна и тя настоя: — Защо?
Рейч сви рамене.
— Някои казаха, че някога самата тя е била робиня, въпреки липсата на татуировка. Носи халка на свободата на едното си ухо, знаеш ли? Обицата, с която калсидските освободени роби трябва да се сдобият и да носят, за да докажат, че свободата им е била дадена. Веднъж я попитах дали е купила свободата си, или е принадлежала на майка ѝ. Дълго време мълча, а после каза, че била подарък от истинската ѝ любов. Попитах я защо ни помага, а тя каза само, че трябва да го направи. Че поради нейни си причини, това е важно за нея.
— Веднъж един мъж много ѝ се разгневи. Каза, че за нея било лесно да си играе да поема рискове и да подклажда бунт. Каза, че може да ни вкара в голяма опасност и после да си тръгне. Татуировката ѝ можело да е изтъркана. Нашите не можеха. Янтар срещна погледа му и каза, че да, това е вярно. Затова той настоя тя да ни каже защо правеше тези неща, преди да ѝ се довери. Беше толкова странно. Тя седна на петите си, много спокойна и тиха за момент. После се засмя на глас и каза: „Аз съм пророчица. Бях изпратена, за да спася света.“
Рейч се усмихна на себе си. Настъпи тишина, докато Роника я наблюдаваше смаяно. След малко Рейч наклони глава и разсъди:
— Това накара много от нас да се засмеят. Бяхме се събрали край един от фонтаните за миене, търкащи пране, което не беше наше. Ти ме беше изпратила в града, за да купя нещо, и аз се бях спряла там, за да си поговоря. Беше ясен, слънчев ден и с думите си Янтар ни накара да си помислим, че действително можем отново да поемем живота си в свои ръце. Всички мислеха, че приказките ѝ за спасяването на света са само шега. Но начинът, по който се смееше… Винаги смятах, че се смее, защото знаеше, че е безопасно да ни каже истината, тъй като никой от нас не би ѝ повярвал.