Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Усмивката на Хармин бе толкова приветлива, колкото отблъскваща бе тази на Слънчевия, но въпреки това двете си приличаха.

— Представи си изненадата, дори изумлението ми, когато научих, че героят от походите в северен Дженабакъз се е завърнал, но само за да копае дупки и да мъкне камъни като някой каторжник.

Треперко, Фурията и Слънчевия снижиха картите. Сторо изръмжа:

— Герой? — той измъкна ръката на Слънчевия от кесията на пояса си. — Какво имаш предвид под герой?

Ослепителната усмивка на Хармин се премести от Сторо на Слънчевия.

— Несъмнено хората ти са чували разказа много пъти, нали? — каза мъжът. Усмивката отново се насочи към Сторо като оголено острие. — Как вашият сержант убил Обетник от Пурпурната гвардия?

Фурията издуха косата, полепнала по потното й, мръсно чело, пъхна ръце под масата и хвана дръжките на ножовете си.

— Да. Чували сме я. И той е капитан сега.

Хармин наклони глава към Фурията.

— Разбира се, самият аз не повярвах, когато чух за това. Реших, че е една от онези измислици, които често идват от фронта. — Хармин скръсти ръце, като по този начин дланите му бяха съвсем близо до дръжките на сабите. Усмивката, насочена към Сторо, стана още по-зъбата. — Знаете за какво говоря… лъжи, изплетени от жадни за слава хора…

Слънчевия скочи от стола си, но Сторо го дръпна назад. Хармин, който дори не бе помръднал, насочи усмивката си към Слънчевия. Сторо опря лакти на масата и подпря брадичката си с ръце.

— Но после си открил, че историята е вярна.

Хармин кимна и бавно отдалечи ръцете си от дръжките на сабите. Взе чашата на Треперко и я подуши, но я върна на масата, без да отпие.

— Да. Бях просто удивен. Но Юмрук Реена ме увери, че е истина.

— Значи си дошъл тук, за да ме видиш и да чуеш от мен как се е случило?

— Точно така. И да ти предам едно послание — отвърна той, след което вдигна ръка. — Но, моля те, не ме разбирай погрешно. Не съм някакъв тъп войник, подмокрил гащите при вида на своя кумир. Имам нещо като родствена връзка с Гвардията. Както можеш да съдиш по името ми. Родът Д’Авор са… бяха мои братовчеди.

Сторо изгълта бирата си и се облегна назад с многострадална въздишка.

— Добре. Ще ти разкажа.

Треперко, Фурията и Слънчевия погледнаха изненадано към командира си. Треперко бързо изля съдържанието на собствената си чаша на пода, след което отново я напълни. Сторо отпи, преглътна и прочисти гърлото си.

— Случи се в покрайнините на Оундос, по време на обсадата. Взводът ми имаше задачата да превземе кулата, която гледаше към морето. Да я превземе или при невъзможност да я разруши, за да я отнеме от главатаря Бруд. Имахме късмет, защото с нас беше кадрови маг Копринения. Всъщност той още е с мен — Сторо изведнъж повиши глас. — Нали така, Копринен?