![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Хармин се огледа и подскочи стреснато, тъй като на съседната маса седеше слаб, блед мъж, облечен в хубава риза от тъмна коприна и избелели, износени панталони. Той се усмихна подигравателно на Хармин, който отвърна със стиснати зъби.
Сторо отново отпи.
— Копринения разузна кулата и ни докладва, че има много вражески войници — воини от Свободните градове, баргасти и местно опълчение. Кулата предлагаше стратегически поглед към околните гори и крайбрежието на Оундос. Ние не се притеснявахме от местните войници. Имахме и баргастки съюзници — тия юнаци ще воюват с всеки, навсякъде и по всяко време. Не, по милостта на Момъка кулата бе под командването на четирима от Пурпурната гвардия. Това вече е сериозно. Знаеш старите разпоредби — не влизай в сражение с Гвардията, освен ако не ги превъзхождаш числено пет към едно. Ние не ги превъзхождахме. Така че през нощта пратих Копринения и момчетата да минират кулата.
— На следващата сутрин изпратиха разузнавачи, водени от трима гвардейци. Това ни вършеше работа. Изчакахме ги да се скрият от поглед, след което нападнахме лагера под кулата. Планът бе да ги подгоним вътре, след което да я взривим. Получи се. Когато повечето защитници се скриха в кулата, ние я взривихме. Тя се срути в облак от прах и камъни. Останалите защитници бяха твърде зашеметени и лесно ги прогонихме. Но четвъртият гвардеец изпълзя от горящите развалини — жена, която най-вероятно беше Обетник. Сигурно е била на горния етаж по време на взрива и той не я бе засегнал директно. Но все пак срутването на четириетажна кула върху главата ти няма как да не те забави. Тя се изправи, но се олюляваше. Струва ми се, че имаше счупена бедрена кост, а едната й ръка беше цялата смазана. Нашите баргасти я наобиколиха и започнаха да я мушкат с копията си. Сигурно забиха над десет в тялото й, но тя продължаваше да мърда. Вадеше ги от себе си едно по едно. Това много впечатли баргастите. Тяхната шаманка им заповяда да отстъпят. Извика нещо за духове и клетви и ми даде да разбера, че не искат да имат нищо общо с Обетниците. А жената вече се изправяше. Единственото, което я бавеше, бяха забитите в краката й копия.
Сторо отпи от бирата си, след което сви месестите си рамене.
— Всичко зависеше от мен. Нападнах я и въпреки че единственото й оръжие беше един нож, тя едва не отряза крака ми. Строполих се на земята, а жената продължи да вади копия от тялото си. Времето си течеше, така че докуцуках до смазаната й ръка и успях да я намушкам няколко пъти. Това я забави още повече, което ми позволи да нанеса няколко удара в главата й. След известно време съпротивата й съвсем отслабна и аз успях да я ударя толкова пъти по врата, че главата й се търкулна настрани. И така умря. По-късно някой ми каза името й — Сарафа Ленеш.
Докато Сторо говореше, усмивката на Хармин бавно се топеше, променяйки се в отвратена гримаса. Той издиша със съскане.
— Значи си нападнал ранена жена. Отрязал си главата й, докато е била прикована с копия за земята.
Сторо кимна.
— Точно така.
Хармин сякаш бе загубил дар слово. Само поклати глава в беззвучно възмущение.
— Ти си варварин. Унищожил си нещо незаменимо. Нещо единствено по рода си в целия свят.
— Те са проклетият неприятел — изръмжа Слънчевия.
Хармин някак успя пак да се усмихне. Изправи се.
— Благодаря за историята, Сторо. Въпреки че тя не те издига в очите ми.
— Посланието? — попита командирът и отпи от бирата си.
Хармин присви очи и издърпа един прегънат лист хартия от колана си. Хвърли го на масата.
— Юмрук Реена ми заръча да ти дам това. Пристигнало е по имперските административни канали. — Усмивката отново стана зъбата. — Може би е уволнение. Надеждата умира последна.
Той се поклони леко, след което им обърна гръб. Двамата, които бяха влезли с него, станаха. Малко преди да стигнат вратата, Хармин спря, защото бе видял двамата мъже, седнали от двете й страни. Познаваше ги — това бяха хора, подчинени на Сторо. Джалор, родом от Седемте града, с внимателно подрязана гъста брада, която не успяваше да скрие белезите, нашарили смуглото му лице. Другият бе Рел от Дженабакъз, отпуснат в стола си, сякаш спеше. Мазната му черна коса висеше пред лицето като перде пред прозорец. Хармин не си направи труда да им се усмихне, а предпочете да не им обръща внимание. Те му отвърнаха със същото.
След като Хармин и двамата му другари излязоха, Джалор и Рел тръгнаха към масата на началника си. Копринения улови погледа на Сторо и погледна многозначително към вратата.