Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Когато достигна брега, той попи потта от широкото си лице, после бръкна под робата си, извади сгъваем стол от кожа и дърво и седна с доволна въздишка на няколко крачки от прииждащата морска пяна. Започна да си вее с ветрило.

— Хайде сега! — обърна се той към вълните. — Каква е ползата от тази свенливост?

Изведнъж вълните, които досега се бяха блъскали в скалите, притихнаха. Сякаш самата вода се отдръпна. Мъжът наклони главата си на една страна и се заслуша в плисъка, сякаш се опитваше да различи думи. И наистина чу глас, въпреки че малко хора на този свят щяха да го чуят.

— Извика ли ме, Малик? — бяха думите, идващи от прибоя.

Малик Рел избърса капки влага от робата си.

— Да. Имаш ли новини от наемниците?

— Корабите им се събират.

— А на тези кораби има Обетници, нали?

— Да. Усещам присъствието им. Какво ще направиш, когато дойдат за теб, Малик?

— Няма да живеят достатъчно дълго за това.

Гласът се изкикоти.

— Може би ти няма да живееш достатъчно дълго.

— Имам свои покровители и ти нямаш представа на какво са способни те.

— Колко си прозрачен, Малик. Ти нямаш представа на какво са способни покровителите ти. Знам това, защото ако подозираше, щеше да ме молиш да те избавя от тях.

— Келанвед имаше своята армия от немъртви. Кланът Т’лан Имасс.

— Популярно заблуждение — те никога не са умирали. Бяха… запазени. Независимо от това, дори те не биха търпели покровителите ти. Не биха търпели и теб самия.

— За щастие, тези немъртви воини вече не са заплаха за никого.

Гласът на прибоя помълча известно време, след което изрече:

— Колко кратка е паметта на хората.

Малик махна лениво с ръка.

— Да, да. Както и да е. Обсъждахме наемниците. Не се опитвай да отклониш вниманието ми.

— Що се отнася до гвардейците… краят им още не е предсказан.

— Не лъжи своя върховен жрец, Маел. Единствено заради ритуалите на Джистал ти все още имаш присъствие в този свят.

Водата застина и стана гладка като стъкло. Изведнъж на повърхността се появи издутина, която нарасна, превръщайки се в широка водна колона. Тя се люшна напред като фигура, накланяща се към седналия мъж, след което избухна в порой от морска вода.

— И така — разнесе се отново гласът, — оковите все още държат. Какви ужасни обреди, Малик. Толкова ужасни, че дори Келанвед бе отвратен. Жалко, че някои от вас оцеляха.