Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Тринадесет

— Тихо сега. Не издавайте звук — предупреди Зул’джин хората си.

Те бързо бяха навлезли в гората, навътре в Куел’Талас, и сега чувствителният му нос го предупреждаваше, че наблизо има елфи. Той забави крачка и започна да пристъпва внимателно, държейки здраво секирите си, за да не подрънкват. Не искаше елфите да разбират за присъствието им тук. Поне още не. Около него останалите тролове Амани се промъкваха безшумно с оръжия в ръце. Повечето от тях бяха широко усмихнати и показваха триъгълните си зъби. Зул’джин много добре ги разбираше. Намираха се в родината на елфите, готови за атака на единственото място, което смятаха за безопасно. Той почти можеше да вкуси нетърпението на хората си.

Елфите ги бяха тормозили твърде дълго. Откакто бледоликите, остроухи натрапници се появиха преди хиляди години, те заграбваха териториите на империята Амани и поемаха властта над горите им. Сякаш можеха да се мерят с троловете по скорост, бързина и ловкост! Но елфите имаха и някои силни предимства, най-голямото от които бе проклетата им магия. Троловете никога преди не се бяха сблъсквали с магии и не можеха да противостоят на мистичните им атаки или да преминат през мистериозните им защити. За щастие, троловете ги превъзхождаха числено и, благодарение на това, можаха да надвият омразните елфи.

Но после елфите се съюзиха с човеците. Заедно бледоликите раси разбиха империята на Амани. Опустошиха тролските крепости и избиха хиляди техни предци. Мисълта за това накара Зул’джин да изръмжи, но, за щастие, шалът му успя да заглуши звука. Преди войната хората му бяха многочислени и мощни, а той контролираше голяма част от земята. По-късно те се разпръснаха, превърнаха се в сенки на предишното си аз и никога не достигнаха числеността, с която да могат да възвърнат откраднатото си наследство. Поне до сега.

Ордата им обеща отмъщение. И Зул’джин й се довери. Оркският лидер Дуумхамър притежаваше чест — чест на силен водач, сигурен в собствените си сили. Той нямаше да подведе Зул’джин. И се беше заклел да помогне на троловете да възстановят империята на Амани.

А Зул’джин вече се бе заел с тази задача. Той беше първият трол, който пристъпи към обединяването на останалите племена от войната насам. Един по един той бе предизвикал всеки техен лидер и ги беше победил, било то в битка или в някакво друго съревнование. И всички му се бяха поклонили, предавайки властта над племената си. Горските тролове отново бяха единен народ. И с помощта на Ордата щяха да прочистят света от елфи и човеци и подобните им, и отново да властват над горите. Орките не проявяваха интерес към дърветата и Зул’джин предполагаше, че ще се настанят в долините и другите открити части в този свят. Нека се опитат. Той искаше единствено горите.