Мрачни дни [bg]

Усмихнаха се като един, дори не се бяха задъхали.

Молох заслиза последен от блока, понесъл нещо голямо, преметнато през рамото му. Увисна на балкона на четвъртия етаж и захвърли товара си долу. Той се завъртя тромаво и падна тежко пред очите на Валкирия. Сийлън. Удари се за последно и остана да лежи неподвижно, кървящ и в безсъзнание.

Молох тупна до него. Кръгът от вампири отстъпи почтително.

— Предай ни Дъск — каза Скълдъгъри.

— Него вече го няма — отвърна Молох.

Скълдъгъри кимна, сякаш обмисляйки следващите си думи, после револверът изведнъж блесна в ръката му, но Молох замахна и го изби. Друг вампир хвана оръжието с рязко движение. Останалите се засмяха.

— Няма да ни убиеш — обясни Скълдъгъри.

— Така ли било? — отвърна Молох. — И защо не, ако смея да попитам?

— Защото и да опиташ, няма да успееш. А после ние ще се върнем с армия от Секачи и ще сравним тези блокове със земята. Искаме Дъск.

— Помогнах ви, колкото можах — сви рамене Молох.

— Помогнал ли? Опита се да убиеш Валкирия.

— Не е вярно. Да, поставих я в ситуация, в която тя потенциално можеше да загине, но не съм се опитвал да я убия. Намери ли каквото търсеше, обич моя?

Валкирия го погледна в очите.

— Той каза само една дума — „замък“.

— Ами ето на. Завели са го в замък. Това е следа, нали така? Искам да кажа, колко замъци има наоколо? Надали са кой знае колко много.

— Когато заловим Дъск — намеси се Скълдъгъри, — ще заловим и всички, които са му помагали.

Веселостта изчезна от очите на Молох.

— Ние не му помагаме, скелете. Той ни направи предложение и ако определени събития се развият по определен начин, ние може и да го обмислим в положителен смисъл. Ако вие заловите Дъск преди това, така да бъде, това е положението.

— Какво правеше той тук тогава?

— Искаше да вземе някои от моите заразени, за да замени онези от своите, които са загинали при нападението на Убежището. Очевидно няма време да чака две нощи, за да завърши метаморфозата на новоухапани.

— Ти даде ли му от своите хора?

— Разбира се, че не. Изобщо не се зарадвах на появата му, но какво да се прави.

Скълдъгъри протегна ръка към близкия вампир, за да си получи пистолета. Молох кимна утвърдително, револверът се върна при собственика си и скелетът го прибра в кобура.

— Държим те под око — каза детективът.

— Естествено — отвърна Молох горчиво. По невидим сигнал осемте вампира се обърнаха и се отдалечиха безшумно. — Вземете Сийлън с вас. Той изчерпа до край търпението и милостта, които имах към него. Кажете му никога повече да не ми се мярка пред очите.