Мрачни дни [bg]

Асансьорът беше повреден, така че се качиха пеша, от което мускулите на краката на Валкирия направо пламнаха. Скълдъгъри и Сийлън дори не се задъхаха.

Отново нито жива душа.

Стигнаха последния етаж. Всяка втора врата на площадката беше изработена от масивна неръждаема стомана с тежка брава само от външната страна. Всички прозорци, бяха препречени с метални решетки.

Сийлън заблъска с юмрук по една от металните врати и всички зачакаха. Чу се щракане на ключ от вътрешната страна и врата се открехна. Към тях погледна млада жена. Беше бледа и потна, с трескави и кървясали очи.

— Дошли сме да се срещнем с Молох — каза Сийлън и жената облиза устни, хвърли поглед зад гърба си и се измъкна ловко на площадката. Валкирия я проследи с поглед как избяга бързо, обвила ръце около тялото си, сякаш беше премръзнала.

После влезе в апартамента след момчето и скелета. Мебели липсваха. В стените се виждаха пукнатини и драскотини, дълги и дълбоки, вътрешната страна на стоманената врата също беше издраскана. Дом на вампир. Тук е вилнеел и се е борел да излезе, когато е бил заключен. В гостната имаше друга стоманена врата, водеща явно към съседния апартамент. Както Чайна беше избила стените между всички апартаменти на една площадка, за да отвори място за библиотеката си, така вампирът Молох беше разширил по същия начин жизненото си пространство, за да създаде удобства и за двата аспекта на смъртоносната си природа.

Откриха го в мебелираната част от жилището. Някога може би е бил красавец, но годините бяха превърнали чертите на лицето му от изострени в безмилостно жестоки. Косата му беше пооредяла, а очите му горяха, будни, умни. Носеше долнище на анцуг и бяла тениска, независимо от студа, беше се отпуснал на дивана с ръце, скръстени под главата. Господар на територията си.

— Подплашихте ми закуската — рече с тежък дъблински акцент. Очите му буквално изпиваха Валкирия. — Ама, гледам, сетили сте се да ми доведете по-здравословно блюдо. На масичката до тебе има спринцовка, обич моя. Триста милилитра от кръвта ти са всичко, за което те моля.

— Чудничко леговище си си спретнал — каза Скълдъгъри, пропускайки коментара покрай ушите си. — Нека да позная. Живущите в квартала осигуряват храна на тебе и себеподобните ти, а вие ги пазите от наркодилъри и дребни престъпници. Близо ли съм?

— Долавям неодобрение — отвърна Молох. — Но не е ли това по-добрият вариант от неозаптени вампири, които сноват безконтролно и убиват смъртни? Схемата позволява ние да не се хабим да ловуваме, а те да не се страхуват излишно.

— Може би някой е трябвало да разясни това на момичето, което току-що избяга от тук.

— Първият път винаги е малко страшничко — сви рамене Молох. — Но стига за мен. Дочух, че си се бил поизгубил. Според слуховете те завлекли в ада и си бил изчезнал завинаги.