Мрачни дни [bg]

— Флетчър — обади се скелетът, — можеш ли да се телепортираш при тях? Да грабнеш професора и да го върнеш тук?

Флетчър се съсредоточи върху колата отпред и стисна с всички сили седалката на Валкирия.

— Движат се твърде бързо — отвърна. — Много е трудно с движеща се цел.

Бентлито ускори. Валкирия никога не беше допускала, че колата на детектива може да се движи чак толкова бързо. Настигаха Сангуайн, при това с лекота.

Колата пред тях зави рязко надясно. Гумите изпищяха, автомобилът занесе, но Сангуайн беше отличен шофьор, ускори рязко и отфуча напред.

Скълдъгъри изви волана и натисна спирачката, докато ръката му работеше със скоростния лост, а Бентлито изръмжа, разбрало какво се иска от него. Застана в правилната позиция, ревна и пак се стрелна напред, а Валкирия направо се залепи за седалката. Буквално хвърчаха. Момичето видя как Спрингхийлд Джак отвори една от задните врати на колата на Сангуайн и леко се измъкна навън. Хвърли поглед към платното, което летеше пред краката му, сякаш преценяваше скоростта.

Флетчър се приведе напред.

— Какво прави той, мътните го взели? Нали не се кани да скочи?

Но Джак не скочи. Пренебрегвайки всички закони на инерцията и гравитацията, той просто направи една малка крачка напред и леко слезе от летящата кола и застана неподвижен на асфалта, докато Бентлито се носеше към него.

— Това не е добре — промърмори Скълдъгъри.

Джак скочи секунда преди Бентлито да го блъсне и без проблем се приземи върху предния капак на красивия автомобил. Наведе се и надникна през прозореца, парцаливото му палто плющеше на вятъра, а цилиндърът на главата му дори не помръдваше.

— Едно от нещата, които не мога да търпя — каза Скълдъгъри и вдигна пистолета си, — са стърчащите емблеми по капаците на колите.

Преди да успее да стреля обаче, Джак се качи на покрива.

— Аз ще се оправя с него — каза Танит, подаде меча си на Флетчър и отвори страничния прозорец. Елегантно и с нечовешка скорост се плъзна навън и се качи върху автомобила.

— Не бива да правим така! — възкликна Валкирия, проследявайки смаяните физиономии на минувачите отвън. — На обществено място сме, за Бога! Хората ни гледат!

Но вниманието на Скълдъгъри отново се беше съсредоточило върху задачата да настигне колата отпред. Завиха по една пряка и Бентлито отново изрева. Ускоряваха.

Джак пак се стовари тежко върху предния капак и Скълдъгъри изпсува полугласно, кривейки глава, за да може все пак да следи пътя. Валкирия видя как и Танит слезе от покрива. Изрита Джак, той се плъзна настрани и падна от колата, но в последния момент пръстите му намериха опора, той увисна на дясната врата, а уродливо изкривеното му тяло се притисна до прозореца на Валкирия.