Мрачни дни [bg]

— Пратил е четиринайсет нови вампири в Убежището снощи — намеси се Скълдъгъри.

— Сериозно?

— Не си ли чул?

— Спя до късно. Всъщност, какво изобщо ви кара да смятате, че ще ви помогна? Не всички тук сме измъчени души, на каквато се преструва Сийлън. Не работя с магьосници. А с агенти на Убежището още по-малко.

— Ти се чудиш от доста време как да си решиш проблема с Дъск. Всяка сутрин се събуждаш с надеждата, че изходът от ситуацията сам ще потропа на вратата ти. Е, ние потропахме.

Молох се замисли. Зад него Сийлън все така стоеше прав, не беше помръднал, с гръб, прилепен до стената, само очите му не се откъсваха от стария вампир, изгарящи от ярост.

Молох рязко дръпна килима и отдолу се показа скрит досега стоманен капак. Беше голям и кръгъл, изглеждаше много тежък, но вампирът го отмести без ни най-малко усилие. Валкирия и Скълдъгъри пристъпиха до ръба на дупката и надникнаха надолу в мрака.

— Там долу ги държим — обясни Молох. — Ще се изненадате като ви кажа колко много смъртни, обитаващи блоковете наоколо, искат да станат като нас. Сила, бързина, дълъг живот, не е намесена никаква магия. Само едно ухапване. Всъщност може и да не се изненадате. Бедност, безработица, никакви перспективи, никакво самоуважение — към какво друго да се стремят тези хора? Въпросът обаче е там, че да станеш вампир е същото, като да се опиташ да заемеш някоя апетитна работна позиция — има твърде голям брой кандидати за твърде малко места. Така че, когато ни дотрябват попълнения, събираме желаещите на едно място, ухапваме ги и ги пускаме тук долу в дупката. Два дни се бият помежду си. Онзи, който последен остане жив и метаморфозата му е завършила, бива допуснат в семейството.

— А останалите загиват — допълни Скълдъгъри.

— Подход, дарвинистки в своята простота, трябва да признаеш.

— Как това ще ни помогне да открием Дъск? — попита Валкирия.

— Един от нашите бъдещи братя, който е там долу в момента, не е ухапан от никой от нашата общност. Заразил го е един от вампирите на Дъск. Заразеният е видял леговището им, преди да успее да избяга и да дойде при нас. Знае къде се крият.

Момичето се намръщи.

— Как да го попитаме?

— Ще трябва да си поговориш с него лично — каза Молох и направи едно светкавично движение. Удари Скълдъгъри и го събори на пода. Сийлън прекрачи напред, но старият вампир го запрати в другия край на стаята. После сграбчи Валкирия.