Мрачни дни [bg]

— Аз поне не съм чула.

— А някой да е чул? Този на пода споменавал ли е пред някого от вас къде е леговището на Дъск?

Никакъв отговор. Един от заразените отново започна да ръмжи.

— Къде е вратата? — попита бързо Валкирия, преди отново напълно да е изгубила вниманието на аудиторията. — Стоманената врата, през която се излиза от тук? Молох поръча да я намеря. Къде е?

Очите на заразената скинарка отново се бяха впили хищно във Валкирия, но силата на инстинкта й за лов не успя да надделее и тя кимна леко към съседния апартамент.

— Окей — каза Валкирия и се приготви. — Окей.

Първият заразен я връхлетя като куршум, но тя отстъпи, удари го с юмрук в гърба и го запрати в най-близката стена. Гологлавото момиче също нападна, Валкирия я изрита в пищяла и заби коляно в лицето й. Оплете третия заразен със сенките от пръстена и изстреля стена от мрак срещу четвъртия. Щракна с пръсти, хвърли пламъци срещу всички и пое полека към мъжа в безсъзнание на пода.

В нападението настъпи объркване, тя клекна и хвана безпомощния заразен за яката. Повдигна го, измести въздуха и го захвърли към другия ъгъл на стаята. Тялото му разблъска другите заразени като кегли.

Хукна към него. От всички страни към нея се запротягаха ръце. Въздухът наоколо й трепереше и й отваряше път. Тя стигна до падналия заразен, сграбчи го и го повлече през поредната дупка в стената. Хвърли поглед напред и зърна очертанията на стоманената врата. Сега всичко, което й оставаше да прави, беше да държи заразените на разстояние, докато Скълдъгъри изпълнеше любимия си номер — да се появи точно навреме, за да я спаси.

Припадналият заразен промърмори нещо неразбираемо.

— Ей — подвикна Валкирия в ухото му. — Молох иска да знае къде е Дъск.

Мъжът простена. Валкирия го зашлеви през лицето. Силно.

— Къде е Дъск? Къде те отведоха, след като те заразиха?

— Замък — промърмори мъжът, после една тъмна фигура се промуши през дупката в стената и се стовари върху Валкирия.

Паднаха на пода на кълбо. Момичето докопа някакъв боклук с ръката си и фрасна нападателя си по главата. Претърколи се и го възседна, нанесе един ляв прав и реши, че си е счупила ръката — така я заболя. Изправи се и го изрита.

Светлина нахлу в стаята, когато стоманената врата се отвори зад гърба й и едни ръце я сграбчиха. Изведнъж Валкирия се оказа извлечена отново в коридора пред апартамента със заразените.

— Не! — изкрещя. — Този знае къде е Дъск!

Тук коридорът беше открит към фасадата и момичето установи, че е плътно притисната към перилата от едната страна, пред погледа й изникна отсрещният блок, сивото небе и бездната от единайсет етажа под краката й. Тя се обърна, за да разкаже на Скълдъгъри за заразения, когото беше ударила твърде силно. Но мъжът, който я беше спасил, не е беше Скълдъгъри.